Не можете да крещите на децата. Поне не в ранна възраст. Това не е измислено от нас, а от учени и психолози, които са провели редица различни изследвания в областта на семейната психология и социология. Да, в ежедневието най-лесният начин да вразумиш непослушното дете е просто да повишиш тон. Добавете към това сурова гримаса - и това е. За 5–10 минути средното дете изглежда се успокоява. Но на практика всичко се случва точно обратното.
Любители на котки, спомнете си как от време на време наблюдавате игриво коте, което просто лудее от желание да се хвърля върху ръката ви. Дори да му извикате или леко да го изплашите, след миг зениците му отново ще се разширят и то отново ще се опита да ви нападне. Същото се случва и с обикновено дете. Да му крещиш означава да разрушиш невидимата връзка между вас. Мъдрите родители правят нещата по различен начин.
НЕ МОЖЕШ ДА КРЕЩИШ
На първо място, трябва да разберете, че отношението на възрастен към дете никога няма да бъде идеално. Родителите също имат свои проблеми, вътрешен стрес и ненужни мисли. Затова не трябва да мислите, че всяко решение, което вземате по отношение на бебето, просто не може да бъде грешно. Счупена чиния или разлята супа не е 100% умишлена шега. Понякога просто се случва така. Е, какво можете да направите?
В по-голямата си част обаче това е отключващ фактор за родителя. Е, разбира се, ще трябва отново да почистим пода и да съберем фрагментите. И вече имаме достатъчно проблеми в работата. Детето не знае вашия емоционален произход. В неговия свят има само къща, детска градина или училище и може би няколко приятели.
Реакцията на децата към крясъци винаги ще бъде рязко отрицателна или дори агресивна. Понякога уплашено момче или момиче, напротив, може да изпадне в истерия и да плаче силно. И това, трябва да кажа, е сигнал за събуждане. В този случай е необходимо спешно да се проведе разговор с родителите и да се изпрати детето на консултация с детски психолог. Дисциплина разбира се, е необходима. Но дните, когато децата бяха третирани грубо, отдавна са отминали.
Най-доброто решение
Ако все пак трябва по някакъв начин да повлияете на детето, така че да яде вечеря или да си легне рано, агресията по никакъв начин няма да помогне. Не можете да крещите. Дългите разговори за морала и кученцата също няма да са от полза. Факт е, че децата от най-ранна възраст са добре запознати с фалша у всеки. Учителите в детската градина могат да се глезят със сина ви колкото си искат във ваше присъствие, но няма да станат по-добри в неговите очи. Защото децата започват да виждат преструвките много, много рано.
Вместо това е по-добре да изхвърлите всичко ненужно и да говорите с детето си като с възрастен и равностоен човек. "Виждам, че си недоволен от нещо. Как можем да решим този проблем?" Това работи както при момчета, така и при момичета. Работата е там, че за децата този подход означава нов опит в общуването. И както в миналото сме се радвали на първата 6-тица в училище, така и детето бързо ще се настрои на правилното настроение. Ще разбере, че са започнали да го слушат.
Няма нужда да бъдете нежни с тях със сериозни тонове. Но не бива да отивате твърде далеч, опитвайки се да играете психологически игри като Еркюл Поаро. Нормално човешко поведение би било достатъчно. Изненадващо, в повечето случаи децата изтриват сополите си и започват да се държат така, сякаш самите те отдавна са искали да станат по-големи, но нещо ги спира. Но какво? Прекомерна мекота или, напротив, твърде грубо отношение?
Изтъркано е, но работи
За съжаление нормалното родителство в наши дни изисква сила. В смисъл, че времето е равно на пари. И в по-голямата си част на обикновения човек липсват и двете. Прекарването на време с вашето дете значително укрепва връзката. Разходки на чист въздух или някаква обща дейност. Хоби или нещо подобно. Разбира се, това няма да ви направи приятели. Но това не е необходимо. Но детето ще се научи да уважава по-възрастните и ще помисли два пъти, преди да избухне ненужно.
Друг важен момент: Децата от малки знаят какво е манипулация. Те могат например да се държат като ангели с майка си, но да се отнасят към баща си съвсем различно. Това трябва да се пресече в зародиш. Мама и татко винаги трябва да са на една страна, каквото и да се случи. И тогава се връщаме отново: Не можете да викате! Обикновено бащите се опитват да покажат доминиране, а майките се опитват да покажат обич и нежност. Опитайте се да постигнете споразумение, за да можете да действате заедно, без да прекалявате. Тогава детето вече няма да има възможност да вижда родителите си от позицията на „враг - съюзник“.
Все пак вие сте едно семейство. И не бива да мислите, че ако крещите на децата в ранна възраст, опитвайки се да ги възпитавате по този начин, можете да се надявате, че това няма да остане в паметта им. Не става така. Всеки знае, че мозъкът на детето е като гъба: той абсорбира информация много бързо. Така че лошите и добрите емоции при малките деца също остават много дълго време. Просто се опитайте да си спомните ранното си детство, всичко хубаво и лошо. Ще видите, миналият негативизъм много бързо ще изплува в паметта ви. Въпреки че, изглежда, оттогава са минали повече от дузина години.
В резултат на това могат да се направят следните изводи. Безполезно е да се проявява агресия към децата. Или по-скоро ще донесе само един отрицателен ефект. Разговорите и прекарването на време заедно са вашият ключ към успеха. Но винаги трябва да поддържате баланс и да не ставате психологически лесна плячка за детето. Защото някой, и децата, няма да пропуснат своето. Родителството не е лесна работа. Но ако вече сте решили да имате деца, опитайте се да се отнесете към решението си с пълна отговорност и отдаденост .
