Кърджали се прощава с един от най-колоритните и талантливи хора – големият художник Джемал Емурлов-Джими почина внезапно, погребението е утре в родното му село Чифлик. Творецът е почетен гражданин на Кърджали, роден е на 13 април 1948 г.
Поклонението ще бъде утре в 11 ч. в селото. Няколко дни преди фаталната нощ срещу понеделник той отишъл на преглед с оплаквания за болки в сърдечната област, но резултатите от изследванията били много добри и с нищо не предвещавали такъв край. "Ако случайно ме видиш сам, то е за малко, или някой току-що си е тръгнал, или чакам някого. Аз не мога без приятелите си, без Кърджали", казваше приживе Джими. Това е и причината, поради която той е единственият от рода, който отказа да се изсели в Турция след смяната на имената.
Той се определяше като български националист и твърдеше, че не етническата принадлежност прави от човека патриот, а чувството за принадлежност към една земя. Невъзможността му да живее на друго място го накара да откаже поканата да преподава в художествената академия в Измир преди години. Първоначално той се бе запалил по офертата с примамливи параметри, събра приятелите си на прощална почерпка, и потегли към Турция. На "ничията земя" между двата гранични пункта той внезапно прави обратен завой и се връща обратно в Кърджали.
В смутните години между преименуването на българските турци и последвалата "голяма екскурзия" с жена си Здравка се записали на екскурзия до Париж, организирана от СБХ. Тогава обаче му позвънили от София, за да го предупредят, че няма право да напуска страната. Какво да правя, като съм от хората с белязаните ЕГН-та, писано ми е да си стоя в Кърджали, ядосваше се при спомена творецът. Джими не направи никога самостоятелна изложба, макар да е основател на Арт-галерията и на дружеството на художниците в Кърджали, и никога не знаеше колко точно платна е нарисувал.
Разказваше, че големият Дечко Узунов видял негови творби в обща експозиция в Сливен и поискал да ги притежава, а проф. Александър Поплилов му предложил да си разменят по картина. "Това са малките гъдели, които понякога ме карат да си въобразявам, че съм художник. Рисувам, каквото е закодирала емоцията", казваше Джими.
