Ние сме това, което мислим.
Реалността не може да се нарече неутрална. Хората винаги правят преценки за случващото се около тях.
Когато кажете на човек, който е в депресия, че положителните мисли ще му помогнат да подобри психическото си състояние, това може да доведе до лоши последствия. По същия начин, прекомерният оптимизъм може да затъмни реалното състояние на нещата.
"Душата е оцветена в цвета на вашите мисли"
Марк Аврелий.
Нашето общество обича крайности - в него сте или оптимист, или песимист. Но такива етикети са доста тежък товар, защото човек се превръща в заложник на собствената си ситуация, спирайки да проучва възможностите си.
Личността е нестабилна концепция, защото всеки от нас има както положителни, така и отрицателни мисли. Постоянно да се преструваш на щастлив е нездравословно. Правейки това, ние се фокусираме върху един аспект, като губим от поглед всичко останало. Наричайки себе си негативна личност, ние също не променяме нищо - това води до появата на самосъжаление.
Да имаш негативни емоции е нормално. Всеки ги има и това е основна част от нашето съществуване. Емоцията е проява на нашата интелигентност и енергия.
Позитивността не е статус, а променящо се състояние. Не можете да бъдете наречен еднозначно позитивен или отрицателен човек.
Не защитавам и не осъждам оптимизма, просто искам да спрете да окачвате етикети върху себе си. Положителният подход към живота изисква приемането на двете страни на монетата, а не да живеете на базата на оптимистични или песимистични преувеличения и фантазии.
Внимавайте с мислите си, защото те се превръщат в думи, думите в действия, а действията в навици!
Щастието е състояние на ума, а не на нашите постижения.
Мислим твърде много за това, което ни липсва, а не за това, което вече имаме. Това е основната причина за нашето страдание.
Вашата цел в живота трябва да определя мислите ви, а не обратното!
Колкото и да зле да се чувствате в даден момент, целта в живота ви дава сили да продължите напред. Контролирайки съдбата си, вие по този начин контролирате мислите си.
