В нощта на 5 срещу 6 май 2016 нощното небе ще се изпълни с ярките светлини на метеорен дъжд – пикът на Ета-Акваридите, пише nauka.offnews.bg.
Интензивността на майските Аквариди в малките часове ще достигне до 30 метеора на час, оставяйки ярка пътека, с продължителност от няколко секунди до няколко минути. Далеч от светлините на града, те могат да се видят с невъоръжено око в посока на съзвездието Водолей, защото Луната през този период ще бъде в близост до фазата новолуние и няма да засенчи светлия поток със своя блясък.
Но южното полукълбо е за предпочитане.
За северното полукълбо наблюдаваният брой на метеори на час е около 10. Това се дължи на разликата в географската ширина . Съзвездието Водолей, където се намира радианта на Ета-Акваридите е значително по-високо в небето в южното полукълбо от северното. В северното полукълбо метеорите обичайно се виждат малко над хоризонта.
Съзвездието, което дава името на метеорния дъжд, не е източник на метеорите. Името служи да помогне на наблюдателите да се ориентират към коя звезда да наблюдават метеорния поток. На два пъти всяка година Земята се сблъсква с отломките, оставени от Халеевата комета, създавайки два метеорни потока, които осветяват нощното небе. Ета-Акваридите са един от най-бързите метеорни потоци. Техните парчета пронизват небето със скорост близо 66 км/с (237 400 км/ч). „Ако мигнете, няма да ги видите.
Те се движат доста бързо „, заяви Бил Кук (Bill Cooke), астроном на НАСА пред New York Times. Метеорите, които често са не по-големи от песъчинка, могат да произведат удар, еквивалентен на 0,357-калибров куршум, според д-р Кук. „Ето защо те пускат тези блестящи ивици в атмосферата. Те имат много енергия“. Следващият ни шанс да станем свидетели метеорния поток от останки на кометата ще бъде през октомври, когато Земята ще се срещне с опашката й за втори път тази година под името Ориониди.
