Кейт започна да подрежда старите вещи на жената, като ѝ говореше така, сякаш разказваше тайни на приятел.
“Животът беше труден, бабо. Колин и аз много спорим.
“Избрах Колин, защото той се съгласи да плаща за здравето на сестра ми. Майкъл ми липсва”, призна Кейт.
Изведнъж Роуз спомена за мъж на име Джош, което изненада Кейт.
“Бабо, кой е Джош?” Кейт попита, но Роуз не отговори.
По-късно Кейт намира стар дневник, в който се споменава Джош. Той принадлежал на тийнейджърката Роуз и Кейт не могла да не го прочете. Някъде по пътя тя започна да го чете на Роуз, за да раздвижи паметта на жената.
Помагах на Том, самотен баща, и сина му Джейми – беше написала Роуз на първата страница.
Чувствах се близка с тях, особено след като Том помогна на семейството ми, когато брат ми изпадна в беда. Един ден се разхождахме по крайбрежната алея, а Джейми вървеше пред нас. Забелязах един млад мъж край водата, потънал в мисли. Беше красив и аз не можех да не се загледам в него. Засрамена, се обърнах обратно към Том и Джейми, като благодарих на Том, че е помогнал на брат ми Питър.
Както бяхме потънали в разговора си, Джейми се затича към мен и ме блъсна, като прати чантата ми във водата. Младият мъж, онзи, когото бях забелязала по-рано, не се поколеба. Той се гмурна и извади чантата ми. “Ето ви, госпожо – каза той и ми подаде мократа чанта.
“Много ви благодаря. Аз съм Роуз – отвърнах аз, все още изненадана.
“Джош – представи се той, след което шеговито попита дали може да ме заведе на среща в знак на благодарност.
Засмях се: “С удоволствие”.
Уговорихме се да се срещнем по-късно на същото място. Когато Джош си тръгна, Джейми беше развълнуван от гмуркането.
“Видяхте ли това, Роуз? Той скочи направо!” Джейми възкликна.
Двамата с Том само се усмихнахме, увлечени от неочакваното приключение на следобеда.
От деня, в който срещнах Джош край морето, животът ми се стори като нова глава, изпълнена с радост. Той беше войник в отпуск и също като мен беше привлечен от спокойствието на морето. Ние си допаднахме веднага и крайбрежната алея се превърна в нашето специално място…
…Утре той заминава на служба. Моментът, от който се страхувах през цялото това време.
“В колко часа?” Попитах го.
“В 4 часа сутринта, но не бива да се събуждаш”, каза той, опитвайки се да ми спести болката.
“Искам да те изпратя”, настоях аз, нуждаеща се от този последен момент.
“Ще прекараме тази вечер заедно, това не е сбогуване завинаги”, утеши ме Джош, а прегръдката му каза повече, отколкото думите биха могли.
“Ще ти пиша писма”, обещах, вкопчена в надеждата да остана свързана.
“И ще отговоря на всички”, закле се Джош.
Когато дойде време да се сбогуваме, това се почувства като най-трудното нещо. Плаках по целия път до вкъщи, където Том ме чакаше с букет.
“Том? Какво правиш тук?” Бях изненадана да го видя.
“Обичам те, Роуз. Искам да бъда с теб”, призна Том и поднесе цветята.
Но сърцето ми все още беше с Джош. “Съжалявам, Том, но не мога”, трябваше да му кажа, гласът ми едва стигаше до шепот.
Когато Джош си тръгна, се почувствах изгубена. После разбрах, че съм бременна, и писах на Джош, но той така и не ми отговори. Болеше ме, като си помислех, че ме е оставил сама, само защото бях бременна.
Един ден Том ме видя да плача на верандата. “Роуз, какво става?” – попита той притеснен.
Разказах му всичко – за бебето и за мълчанието на Джош. Том ме изслуша, а след това ме прегърна.
“Ожени се за мен”, каза той нежно.
“Ожени се за мен. Ще отгледам детето като свое. Не бива да си сама”, повтори Том, предложението му беше искрено.
Добротата му ме порази. Не го обичах като Джош, но го приех. Заради бъдещето на детето ми, заради стабилността, се съгласих да се омъжа за Том.
Грижех се дълбоко за Джейми, сина на Том. Неговият смях и невинност бяха моята утеха. Ако можех да обичам Джейми, може би щях да мога да изградя живот с Том, основан на уважение и споделен ангажимент към семейството ни.
Две години след като се омъжих за Том, се разхождах по същата крайбрежна алея с Хоуп, дъщеря ми, когато видях Джош. Той се приближи, шокиран да види мен и дъщеря ни.
“Ти ни напусна” – изправих се пред него с гняв и болка в гласа си. “Ти ме напусна, защото не искаше детето ни!”
“Какво? Не, не исках! Аз не знаех за детето!” Джош изглеждаше объркан.
Разказах му за писмото, което изпратих, обявявайки бременността си, и което той твърдеше, че никога не е получавал.
“Щях да се върна заради теб”, помоли Джош, а очите му бяха пълни със съжаление.
Той коленичи, молейки за прошка, и аз не можех да не омекна. “Тя прилича на мен – каза той, като погледна Хоуп.
“Можеш ли да ми простиш?” – попита той с надежда.
“Все още те обичам, Джош”, признах, изпитвайки смесица от радост и страх.
“Ела с мен в друг град” – предложи Джош, като ни погледна и двамата.
“Да, ще го направим”, съгласих се аз, обзета от обещанието за ново начало.
Докато вървяхме ръка за ръка, знаех, че трябва да се изправя пред Том и да му кажа за решението си. Мисълта ми тежеше, но присъствието на Джош ми даваше сили.
“Днес се запознах с Джош – казах на Том. Лицето му пребледня.
“Той си помисли, че съм престанала да го обичам, защото така и не получи писмото ми за бременността” – обясних аз.
“Знам” – призна Том. “Аз изгорих тези писма. Исках ти да бъдеш моя.”
Бях шокирана. “Как можа да го направиш, Том?”
“Мислех, че с мен ще имаш по-добър живот”, оправда се Том.
Ядосана и наранена, реших да си тръгна. Но Том ме заплаши: “Ако си тръгнеш, ще вкарам брат ти в затвора”.
Разкъсана, срещнах Джош, но излъгах, за да защитя брат си. “Хоуп и аз няма да дойдем с теб”, казах аз, а сърцето ми се късаше.
“Защо?” Джош попита, объркан и наранен.
“Не те обичам, вече не”, излъгах и се обърнах, за да скрия сълзите си.
Бягах обратно и знаех, че съм пожертвала щастието си, за да спася брат си, оставяйки Джош с разбито сърце, но това беше единственият избор, който имах.
Държейки дневника на Роуз, Кейт се почувства смазана от паралелите между техните животи. И двете бяха попаднали в бракове без любов заради семейните задължения.
“Бабо, помниш ли Джош?” Кейт попита, а гласът ѝ трепереше.
“Хоуп, ти ли си?” Роуз промърмори, объркана.
“Не, това е Кейт”, поправи я нежно тя, като болката от объркването на баба ѝ беше очевидна. Роуз не си спомняше нищо за Джош, но Кейт беше решена да го намери и да му каже, че Роуз наистина го обича.
Затова Кейт потърси в дневника на Роуз каквато и да е информация за Джош и там тя беше. Стар адрес. Това беше единствената ѝ надежда. Тя замина за съседния град и след като стигна там, почука на вратата, за да се изправи пред мъж, който поразително приличаше на снимката на младежа в дневника на Роуз.
“Ти ли си Джош?” Кейт попита. “Аз съм внучка на Роуз, а се оказва, че и твоя. Майка ми се казва Хоуп.”
“Роуз…” Джош прошепна, като го заля вълна от спомени. “Никога няма да мога да я забравя. Как… О, Боже!”
Кейт му подаде дневника и писмата. “Баба ми е болна от Алцхаймер, но те доказват, че те е обичала през целия си живот. Искам да знаеш това.”
Джош, озадачен от предметите, не искаше да ѝ повярва. “Тя ми каза, че не ме обича.”
“Това не е вярно. Тя каза това, за да спаси брат си. Прочети дневника и ще разбереш”, настояваше Кейт, отчаяно желаейки той да узнае истината.
“Значи тя ме е обичала?” Джош осъзна, че тежестта на разкритието натежа в гласа му, докато дочиташе.
“Да, винаги”, потвърди Кейт, предлагайки му утеха и закриване на отношенията. “Надявам се, че сега не я мразиш”.
“Никога не съм я мразил”, каза Джош. “Никога. Тя беше любовта на живота ми. Винаги ще бъде.”
Кейт знаеше, че казва истината, защото в хола му имаше снимка на млада, красива жена – една по-млада и по-красива Роуз.
След като даде на Джош дневника на баба си, Кейт напусна дома му. На връщане към дома тя се сблъсква с Майкъл, първата ѝ любов, закъсал в разбита кола.
“Имаш ли нужда от помощ?” Кейт попита, изненадана да види Майкъл.
“Кейт? Хей. Ако знаеш как да поправяш коли, разбира се – пошегува се Майкъл, разведрявайки настроението.
“Не, искам да кажа, че мога да те закарам”, каза тя и Майкъл я помоли да го закара до най-близкия автосервиз. По време на пътуването те разговаряха и Майкъл разкри, че е свободен и просто работи през цялото време.
Когато стигнаха до автосервиза, Майкъл се сбогува, а след това се поколеба и попита дали може да ѝ изпрати SMS.
“Звучи чудесно”, отвърна Кейт, а сърцето ѝ се разтуптя от тази перспектива.
“Все още ли имаш същия номер?” Майкъл попита.
“Да, мога да ти напомня – предложи Кейт, но Майкъл я увери, че го е запомнил. Наизуст.
“Тогава да се видим?” Кейт попита с надежда.
“Ще се видим”, потвърди Майкъл и махна с ръка, докато Кейт потегляше, а кратката им среща обещаваше ново начало.
Връщайки се у дома, Кейт реши, че е време да се изправи срещу нещастния си брак. Когато Колин се прибира късно, ухаещ на парфюм на друга жена, Кейт използва момента, за да заяви намерението си да се разведе, въпреки заплахата на Колин да спре да плаща за лечението на сестра ѝ.
“Подавам молба за развод”, категорично заявява Кейт.
“Тогава ще спра да плащам за лечението на сестра ти – отвърна Колин.
“Не се притеснявай, ще се разбера. Не искам да бъда с някого, когото не обичам”, отвърна Кейт с новопридобита решителност.
След като Колин избухна, Кейт се почувства облекчена въпреки предстоящите предизвикателства. Телефонът ѝ иззвъня със съобщение от Майкъл, което просто казваше: “Здравей”. Този малък жест я изпълни с надежда и обещание за ново начало, в което любовта най-накрая ще намери място в живота ѝ.
