Аналгетиците се използват напоследък изключително често и за потушаване на болка от всякакъв характер.
Според значението си болката се класифицира като " продуктивна " и " непродуктивна ". Докато тази условна разлика няма физиологично значение, тя може да служи като упътване при прилагането на курс на лечение.
Продуктивната болка е определяна като сигнал на предупреждение за евентуална или настъпваща травма, посредством което може, както да се индикира нуждата от лечение, така и лекарят да бъде насочен каква е вярната диагноза. Непродуктивната болка по дефиниция не се явява нито „пътеводител” на мозъка да се ориентира правилно и да предотврати по-големи усложнения за организма, нито е своеобразен "инструмент" за диагностика.
Въпреки че синдромите при появата на болката могат да бъдат различни, общото между тях е начинът, по който протичат: сигналът за проблем се разпространява от засегнатия орган към мозъка. Аналгетици работят на нивото на нервите, като блокират предаването на информация от периферната нервна система или изопачават „тълкуването” на сигнала от страна на централната нервна система като болка.
