2015-та година беше предимно продуктивна на абсурди от всякакъв характер, пише "Стандарт". На територията, която обитаваме, нелепото е ежедневие и начин на живот.
Очите на Самуил
Какво да го обсъждаме повече това: допустимо ли е цял един народ да се занимава с очите на един паметник - с такава ярост и енергия, която ако бе вложена в политическа енергия може би щеше да доведе до промени? Допустимо е, изглежда. Клетият Самуил раздели нацията, която винаги обсъжда историята си по особено истеричен начин. Изведнъж всеки се превърна в специалист по естетика и се задейства полицията на добрия вкус, готова винаги да дисквалифицира всяка творба.
Възходът на Джорджано
Как Джорджано стигна до известността е дълга и презанимателна история. Години наред той беше ъндърграунд величие, с което бяха наясно предимно студентите и тийнейджърите. Антон Хекимян обаче му отдели 10-тина минути слава по бТВ, които мигновено го превърнаха в звезда. 2015-та бе неговата щастлива година - той изнесе истински концерт в експерименталния "Мозей" на Иво Димчев, а после пък се добра до участие и значителен хонорар във ВИП брадър. Повелителят на фалцета стана познат на всички, а българското фрийк шоу намери своя нов фаворит.
Изтрещялото лято
Първо созополският кмет Панайот Рейзи реши, че има правомощия да прегражда плажове и охотно блокира една от най-хубавите крайбрежни зони. Дори свикналия на всякакви деребеи обикновен гражданин бе скандализиран от бариерите на пътя Дюни - Аркутино. После пък всички видяхме стряскаща картинка - дърво, опаковано в черен найлон.
Местен бизнесмен в Несебър имал заведение и омразен кипарис, който лятото притеснявал клиентите, понеже игличките му падали по масите. В резултат човекът решил просто да наложи черен найлон върху зеленото дърво, за да го поубие леко.
Лятото продължи горещия си абсурден ход през Слънчев бряг: откриха, че ледът за заведенията се съхранявал в свинарник. А накрая пък нещата съвсем загрубяха, когато Лозенец осъмна във фекалии, поради повреда на пречиствателна станция. За капак ударни групи униформени започнаха да проверяват къмпингарите на дивите плажове. Хипарите бяха обвинявани за нещо като "незаконно вдигане на палатка"... На този фон цената от 57 лв. за чадър и шезлонг и горещите съвети на властта да почиваме в България изглеждаха особено комично.
Войната на телевизиите
Да не си помислим единствено, че Брадърите са единствения проблем. Те са просто илюстрация за досадното състезание на телевизиите, които дават мило и драго за трупане на рейтинги, когато пък немили и недраги зрителите трябва да се се ориентират към богатството от торенти, ако искат да запазят мозъчните си клетки. Иван и Андрей проглушиха ушите на всички, че техният анти брадър антидот - "Фермата" ще е интелигентното алтернативно предаване, което ще ни върне към корените и патриархалните достойнства.
Да, ама не: риалитито просто се оказа друг брадър, протичащ във ферма, вместо в Къща. Същият изкуственяк. А накрая пък, когато видиш, че едната телевизия връчва на другата телевизия "Златен скункс", затова че първата закъсняла с еди си колко минути в сравнение с втората, при отразяването на атентата в Париж, ти става ясно, ти става ясно, че абсурда е заседнал здраво в ефира.
Край с Каварна
Новата кметица на Каварна Нина Ставрева потвърди за пореден път глупашкото правило, че всяка власт не проявява капчица приемственост към предишната. Тя започна ред по ред да отменя предвидените рок концерти в Каварна, като по всичко изглежда, че градът ще изгуби и фестивалът, който неуморно и години наред градеше кметъла Цонко Цонев.
Фили срещу фоби
Русофили и русофоби, соросоиди и астероиди, опорни точки и лицеви опори; едва ли вече са останали поне малко разсъдъчни хора, които да не се числят към някакъв лагер. За съжаление аргументираното мислене започна да изглежда все по-отдалечена химера; много по-удобно е да се етикетират врагове и приятели и да се мисли черно бяло. Най-ограбеният от към обективност образ е този на Путин - той е или тотално обожаван, в някакъв странен образ на славянския спасител на всички братски народи, или пък охулван до не май къде и отговорник за всички злини. Българите окончателно се върнаха към навика си да преценяват всичко в двуполюсен патетичен модел, разделящ света на лоша и добра половина. Оправия скоро няма да има.
Брадъри на всеки километър
Нека обобщим риалити ситуацията: още в края на лятото тръгна Биг Брадър. После свърши и тъкмо да се зарадваш, когато шоуто премина към ВИП Брадър. И ето, струва ти се, че най-лошото е вече зад гърба ти, когато на екран изгря и трето издание, в рамките на няколко месеца - Биг Брадър Ол Старс. Да се чуди човек, възможно ли е милиони българи да продължават да следят безумни сюжети, организирани около простичките импулси на воайорството и нарцисизма.
Фабриката за фалшиви известни продължава да работи с пълна сила - както и телевизорите на зашеметени от пошлостта българи, за които изглежда, че няма спасение. А и много хора се изложиха: реномето на "Ритон" например би трябвало да се е сринало в очите на всеки малко по-интелигентен човек: Здравка и Катя откриха огън по конкурентите си в естрадата без да проявят какъвто и да било такт. Впрочем, фактът, че все още естрадата съществува и през 2015-та година вълнува не малко българи, е също един от абсурдите на годината.
За или против Хелоуин
Дилемата "За и против Хелоуин" се повдига всяка година с особена бойна готовност: тази обаче дискусиите удариха крайна фаза. Американският празник, който всъщност е ирландски, предизвика остри противопоставяния по телевизии и социални мрежи. Въпросът за българската идентичност бе интерпретиран в по-заплашителни мащаби, отколкото предполагаемото влияние на сирийските бежанци. "Празникът е чужд! Привнесен е контрабандно както Свети Валентин! Забавление по американски, с нулев контекст в българска среда! Напълно неразбираемо е как е възможно подобен празник да оказва толкова прилепчиво влияние върху вас!, гласеше позицията на едната страна. "Като сте толкова отворени на тема "Да пазим българското", какво мислите за странджанското тричане, като най-злобно и безчовечно се излъчват куп мъчения с нищо незаслужили този ужас кучета. Не е задължително смисълът на нещо винаги да се преглежда през националната му принадлежност!", гласеше пък другата.
Накрая всичко си свърши както си е необходимо - всяко чудо за три дни. Даже и толкова нямаше.
Волен в НАТФИЗ
Одисеята на Волен Сидеров в НАТФИЗ ще се помни дълго. Да търсиш наркотици при студентите в нощта на изборите и да вдигнеш скандал на клек шоп в центъра на София, изглежда като нещо средно между налудничавост и пресметлив политически ход на лидер, свикнал да трупа дивиденти от хулиганските си прояви. Волен отдавна загърби битката, с която се прочу като политик - и точно когато в Европа закипя конфликта с исляма, негова опорна точка от близо десетилетие, Сидеров реши, че ще прехвърли енергията си към борба с наркотиците и яхването на така или иначе силната русофилска общност у нас. Когато говорим за абсурди, нека не забравяме и неговата вездесъща компания - Десислав Чуколов, с когото вече изглеждат като някакъв лош прочит на Дон Кихот и Санчо Панса.
Да си сложа ли снимка с френското знаме?
Дори най-адският миг от годината, фаталният петък 13-ти ноември, когато стотици французи станаха жертви на атентатите в Париж, не успя да проясни ума и да прогони абсурда от ежедневието ни. Внезапно цялата драматичност на ситуацията бе заменена от яростна балканско-битова разпра: да си сложим ли снимка на френското знаме на профила във Фейсбук, или пък да пропуснем тази възможност. Идеята е ясна: как така си слагате френски знамена, сложете си флаг, напомнящ за клането в Батак! Българският патриотизъм е много хубаво качество, което обаче се задейства в крайно неадекватни моменти. Като например следващия.
Източник: "Стандарт"
