Тази трогателна история ще ви просълзи и ще ви накара да повярвате в любовта - онази, истинската, от живота, а не от приказките.
Те се срещнали съвсем случайно в една прекрасна вечер. Тя била изключително нежно и крехко момиче, а той - най-обикновен младеж, който сякаш се притеснявал да привлича излишно внимание към себе си.
Той я поканил на кафе.
Когато двамата седнали в кафенето, младежът бил много развълнуван. Той се опитал да развесели момичето, но не знаел как да го направи по най-добрия начин. Отстрани ясно се виждало колко много се притеснява.
След известно време внезапно решил, че може би е по-добре да се прибере вкъщи. Но съвсем неочаквано, дори за себе си, извикал сервитьора и му казал: "Моля, донесете ми малко сол. Искам да си сложа в кафето".
Хората, които чули думите му, веднага се обърнали към него. Все пак не всеки ден се случва някой да поиска сол за кафето си.
Сервитьорът бързо се върнал със солницата и младежът с леко зачервено лице започнал бавно да соли напитката. След известно време момичето събрало смелост и попитало: "Това някакво странно хоби ли е? Досега не съм виждал никой, който да соли кафето си".
Младият мъж сложил чашата на масата и казал: "Когато бях дете, живеехме до морето. Харесваше ми да играя във водата, харесваше ми да вдишвам соления аромат на морето.
Сега всеки път, когато пия кафе, добавям сол към него. Тя ми напомня за детството, за малкото село, в което съм роден и където живееха родителите ми".
Последните му думи просълзили момичето. Тя била очарована. Решила, че само един добър човек може да чувства копнеж по родното си село и да мисли с такава любов за родителите си.
След случката със солницата младият мъж станал по-спокоен, започнал да говори повече и накрая се разбрали да се срещнат отново.
В следващите няколко месеца общували все повече и повече. И момичето осъзнало, че новият й познат е специален човек, който е перфектен за нея: нежен, любящ, интелигентен, добър...
И всичко започнало, когато той посолил кафето си.
Както всяка история за принцеси, и тази завършила със сватба. Двамата живели дълго и щастливо. Всеки ден той солял кафето си, а тя смятала, че го обича точно така, защото така има възможност да се потопи в детството си.
(15).jpg)
Минали 40 години. Мъжът умрял. След смъртта му жената открила писмо в дневната. В него той й пишел:
"Скъпа моя!
Моля те, прости ми! Моля те да ми простиш! В живота си те излъгах един път - когато посолих кафето си. Спомняш ли с първата ни среща? Бях толкова развълнуван, че поисках сол вместо захар.
Не знаех как да скрия грешката си, затова излъгах. Чувствах, че постъпвам неправилно, но тогава не можех да го призная. Много пъти се опитвах да ти кажа истината, но се страхувах. Обещах си, че след като се оженим, повече няма да те лъжа.
Сега, когато съм мъртъв, не се страхувам да си призная. Не обичам кафе със сол. Ужасно е, не мога да си представя по-лош вкус. Но го пиех всеки ден. И не съжалявам!
Лиза видя за първи път годеника си дни преди сватбата, а после...
Знаех, че съм направил живота ти щастлив. Ако можех да върна времето назад, бих направил същото отново. Всеки ден щях да пия кафето си със сол, за да зная, че си с мен!".
Докато жена му четяла писмото, сълзи започнали да се стичат по лицето й.
Веднъж внуците й я попитали: "Бабо, защо пиеш кафето със сол?". "Защото така е по-сладко!", отговорила им тя.
