Има такава красива притча. Не мога красиво, ще я преразкажа, както си спомням. Е, както мога. И по отношение на настоящето.
Една бедна майка отглеждаше сина си сама. Те не живееха добре. Ммайката поделяше всичко на половина със сина си. Първата ягода, дори една, беше разрязана наполовина с нож. Половината на мама, половината на сина ѝ. Едно парче торта, купеноа за празник, беше разрязвано наполовина. Половината на мама, половината на сина ѝ.
И всички, които познаваха тази майка, я осъждаха сурово:
Що за майка е това? Да не дадеш всичко на единствения си малък син? Как не се срамува от това! Трябва да давате на вашето мъниче всичко и изцяло - и ягоди, и торта! Майката е възрастен човек, тя може и без половин ягода, и без половин торта. Дори е нещо, което може и трябва да прави!
Така живееха, майка и син. Когато в живота им имаше малко сладост, тя беше и за двамата.
Минаха години, синът порасна, майката остаря.
И същите хора, които осъждаха тази майка, че яде половината ягода, сега се чудеха как се е случило така, че синът е пораснал, печели добре и не забравя за майка си дори за един ден. Влиза в супермаркета, пакет с хранителни стоки за себе си, пакет за майка си. Купува ботуши за себе си, купува ботуши за майка си ...
И същите хора, които преди това осъждаха майката за странното ѝ поведение, сега сравняват този син с децата си и се чудят:
Как стана така? Не спестявахме нищо за децата си, всичко най-добро за тях. Отричаха си всичко, само да имаха всичко, само да живееха по-добре от нас.
Първата ягода, всичко за него, любимия ни син. Яж и яж, синко. Мама не иска ягоди, мама не обича ягоди! Модерни маратонки? Да купим, ще бъдеш не по-лош от другите. Мама все още е в старите ботуши, нищо. Мама вече може без модерни дрехи...
Да, Колко от вас сега мислят за връзката си със собствените си деца?
Да, ние ги обичаме толкова много, че сме готови да свалим всяко от себе си и да го дадем на детето си. Ако само детето ми имаше всичко!
И на какво учим децата си, само като даваме???
Към факта, че мама не харесва нищо. Мама не иска. Мама ще го направи. Мама съществува, за да ми дава всичко. Нали това се случва накрая? "Мамо, ще се оженя. Имам нужда от отделен апартамент!" И майка ми, на около 50 години, прави ипотека до смъртта си и се премества в селската изоставена доскоро къща, оставяйки сина си в новия апартамент в кокетен нов квартал на града. Тъй като са млади, скоро ще имат деца, имат нужда от тях. И майка му ще живее в Сусурлево в кирпичената къща с протекъл покрив,.. Струва си ... нали!
И така, какво искаме тогава от нашите деца, ако ние самите ги научихме да правят това?
