Снимките ни помагат да си спомним красивите мигове в живота ни, но понякога могат да се превърнат в източник на тъга. Такъв е случаят със снимките на починали близки , които всички пазим в дома си. Ако влезете в дома на възрастен човек, почти сигурно е, че точно такива фотографии ще красят стените му.
.jpg)
Според биоенергетици и психолози обаче трябва да се спазват няколко определени правила при съхранението на подобни "спомени".
Според биоенергетиците тези снимки служат за портали – те свързват живите хора със света на мъртвите, както и обратното – мъртвите със света на живите. Съветът тук е снимките да не бъдат на видно място – на масата, на бюрото или на стената, тъй като по този начин се отнема енергията на живите хора.
Различно е отношението на психолозите. Те не приемат мнението, че „мъртвата“ снимка поглъща жива енергия. Но изтъкват, че всеки път, когато човек погледне фотото на изгубения си любим човек, той се връща в миналото и изживява отново и отново болката от раздялата. Все пак психолозите не настояват да се разделяте с тези снимки. Напротив – сложете я на стената, изживейте мъката докрай и след това приберете снимката. Това може да стане след месец, половин година, пет години или дори по-дълго време. Пак според психолозите „мъртвите“ снимки може да ни причиняват болезнени спомени, ако сме имали спорове, обиди и претенции към починалия човек. Единственият начин да се успокоим е като му простим – от цялото си сърце и от дъното на душата си.
Тогава ще заживеем в мир и снимките няма да ни пречат или плашат. Народни лечители и знахари пък твърдят, че най-добре е да послушате сърцето си. Ако снимката не ви потапя в печал, то спокойно можете да я оставите на видно място.
