Всички правим тази грешка преди да дадем урина и после се притесняваме, защото показателите са ни завишени

 Ко­га­то оти­ва­ме на ле­кар със здра­вос­лов­ни проб­ле­ми, за­дъл­жи­тел­но ни из­пра­щат на из­след­ва­ния. Оби­кно­ве­но за­дъл­жи­тел­ни са те­зи на кръв­та и на ури­на­та. Как да се под­гот­вим за тях, как­ва ин­фор­ма­ция за па­циен­та по­лу­ча­ва от тях ле­карят?

От­стра­ни пог­лед­на­то, че всич­ко би трябва­ло да е по-прос­то - са­мо да да­дем ури­на за ана­ли­з в ла­бо­ра­то­рия­та. Но та­ка ли е наис­ти­на? До­кол­ко­то ури­на­та е краен про­дукт на ме­та­бо­лиз­ма, за­вър­шващ ци­къл на био­хи­мич­ни­те про­це­си на ор­га­низ­ма, ана­ли­зъ­т й мо­же да раз­ка­же мно­го на ле­каря, но са­мо ако сме да­ли ури­на по пра­ви­ла­та.

Пре­ди всич­ко е необходимо да се пог­ри­жим за ней­на­та сте­рил­ност, за­то­ва е нужно да се под­гот­ви чист и сте­ри­ли­зи­ран съд. Съ­би­ра се сред­на­та струя, ка­то се про­пу­ска на­чал­на­та. Дос­та­тъч­но е да се съ­бе­рат 80-100 мл. Пре­ди да­ва­не­то на ури­на за ана­ли­з в про­дъл­же­ние на 10 ча­са не бива да се пият ни­как­ви теч­нос­ти, до­ри и оби­кно­ве­на во­да.

Ако ури­на­та се съ­би­ра в 7 ча­са сут­рин­та, след 21 ча­са ве­чер­та пре­ди то­ва не трябва да се пият теч­нос­ти. Раз­би­ра се, не трябва да се кон­су­ми­рат ни­как­ви соч­ни пло­до­ве. Проб­ле­мът е в то­ва, че прие­ма­не­то на из­лиш­на теч­ност ще про­ме­ни по­ка­за­теля за от­но­си­тел­но­то тег­ло на ури­на­та и ще ос­та­не под нор­ма­та, коя­то е 1016-1025 еди­ни­ци. За ле­каря то­ва е сиг­нал за на­ру­ше­ние във фун­кции­те на бъб­ре­ци­те, кое­то в дей­стви­тел­ност не е та­ка.

Ще от­бе­ле­жим, че по­ви­ше­ние­то на от­но­си­тел­но­то тег­ло на ури­на­та мо­же да бъде признак за за­ха­рен диа­бет. Пре­ди да­ва­не на ури­на за ана­ли­з е це­ле­съоб­раз­но да не се ядат та­ки­ва пло­до­ве ка­то ябъл­ки и ба­на­ни. Упо­тре­ба­та им во­ди до от­дел­яне­то на гол­ямо ко­ли­чес­тво со­ли с ури­на­та, кое­то зат­рудн­ява из­след­ва­не­то. А ако сте яли мно­го ме­со, в ури­на­та ще се появят ура­тни со­ли.

Из­ва­ра­та мо­же да про­ме­ни зна­чи­тел­но ки­се­лин­нос­тта на ури­на­та - ще по­ви­ши ней­на­та ал­кал­ност. То­ва ще при­ну­ди ле­каря да се усъ­мни в на­ли­чие­то на мик­ро­би, кое­то е ха­рак­тер­но при въз­па­ли­те­лен про­цес (нап­ри­мер цис­тит). Ес­тес­тве­но, прие­мът на ле­карс­тва съ­що на­ру­ша­ва по­ка­за­те­ли­те на ури­на­та.

Нап­ри­мер, при прие­ма­не­то на ви­та­мин С, как­то и на ре­ди­ца неф­ро­ло­гич­ни пре­па­ра­ти, цве­тът на ури­на­та ще се про­ме­ни от свет­ложълт в яркожълт. А след упо­тре­ба­та на цвек­ло ури­на­та мо­же да ста­не ро­зо­ва, за­то­ва па­циен­тът се пре­дуп­реж­да­ва да не го кон­су­ми­ра пре­ди пра­ве­не­то на из­след­ва­ния.

Ко­га не се пре­по­ръч­ва спор­ту­ва­не­то?

Се­га ще се до­кос­нем до тън­кос­ти­те, кои­то трябва да се знаят, след ка­то из­лязат ре­зул­та­ти­те от из­след­ва­не­то на ури­на­та. При раз­глеж­да­не­то им най-нап­ред се от­чи­та на­ли­чие­то на бел­тък в ури­на­та. По нор­ма е необходимо да има са­мо сле­ди или не по­ве­че от 0,03 про­ми­ла (%/0). Гол­ямо­то ко­ли­чес­тво на бел­тък говори за па­то­ло­гич­ни про­це­си в бъб­ре­ци­те. А мал­ко ко­ли­чес­тво бел­тък в ури­на­та мо­же да има и при здрав чо­век, ако пре­ди из­след­ва­не­то е пра­вил фи­зи­чес­ки уп­раж­не­ния или се е за­ни­ма­вал с фи­зи­чес­ки труд.

Още еди­н се­рио­зен по­ка­за­тел, кой­то се из­след­ва за­дъл­жи­тел­но, е на­ли­чие­то на за­хар в кръв­та, ни­во­то на коя­то “ра­зказ­ва­” за раз­ви­тие­то на за­ха­рен диа­бет. За­дъл­жи­тел­но трябва да се оп­ре­де­ли под мик­рос­коп да­ли в ури­на­та има ери­тро­ци­ти и лев­ко­ци­ти. На­ли­чие­то на чер­ве­ни кръв­ни тел­ца в ури­на­та го­во­ри за еве­нтуал­но кръ­во­те­че­ние в пи­коч­ни­те ка­на­ли. То­ва се случ­ва при трав­ми­ра­не­то им от ка­мъ­ни или при за­бол­ява­не, ка­то гло­ме­ру­ло­неф­рит. По­ви­ше­ни­те по­ка­за­те­ли на лев­ко­ци­ти в ури­на­та са приз­нак за въз­па­ли­те­лен про­цес в от­де­ли­тел­на­та сис­те­ма.

НЕ ЯЖТЕ 12 ЧАСА ПРЕДИ ИЗСЛЕДВАНЕ

Ни­то ед­но из­след­ва­не не ми­на­ва без оп­ре­дел­яне­то на СУЕ - ско­рос­тта на ута­ява­не на ери­тро­ци­ти­те. При же­ни­те тя не бива да пре­ви­ша­ва 15 мм/ч, а за мъ­же­те - 10 мм/ч. По­ви­ше­но­то СУЕ го­во­ри за въз­па­ли­те­лен про­цес в ор­га­низ­ма, нап­ри­мер при за­бол­ява­не на бъб­ре­ци­те, щи­то­вид­на­та жле­за, ко­ли­ти­те, хо­ле­цис­ти­ти­те.

Важ­но е все­ки па­циент да знае, че пре­ди да да­де кръв за из­след­ва­не, не трябва да се прие­ма хра­на в те­че­ние на 12 ча­са. Най-ва­жен от био­хи­мич­ни­те по­ка­за­те­ли на кръв­та е съ­дър­жа­ние­то на глю­ко­за: по­ви­ше­но­то съ­дър­жа­ние на глю­ко­за значи раз­ви­тие на за­ха­рен диа­бет. Друг ва­жен по­ка­за­тел е на­ли­чие­то на ури­на в кръв­та. По­ви­ше­но­то ни­во на ури­на по­каз­ва на­ру­ше­ние на фун­кции­те на бъб­ре­ци­те.

Ще под­чер­тая, че ана­ли­зъ­т на кръв­та за оп­ре­дел­яне на то­зи по­ка­за­тел е необходимо да се пра­ви за­дъл­жи­тел­но от те­зи, кои­то има­т ви­со­ко кръв­но нал­яга­не, тъй ка­то мно­го чес­то ар­те­риал­на­та хи­пер­то­ния се раз­ви­ва при бъб­реч­на па­то­ло­гия. Всич­ки, кои­то има­т сър­деч­носъ­до­ви проб­ле­ми, в час­тност ате­рос­кле­ро­за, трябва да следят ни­во­то на хо­лес­те­рола и триг­ли­це­ри­дите в кръв­та. Ако са над нор­ма­та, то­ва мо­же да по­каз­ва риск от прог­ре­си­ра­не на съот­вет­на­та бо­лест. Лип­са­та на кал­ций во­ди до став­ни проб­ле­ми При за­бол­ява­ния на опо­рно-дви­га­тел­ния апа­ра­т при въз­рас­тни хо­ра трябва да се об­ръ­ща вни­ма­ние на ни­во­то на кал­ций в кръв­та.

При те­зи за­бол­ява­ния оби­кно­ве­но, съ­дър­жа­ние­то му е под нор­ма­та. Ко­га­то съ­дър­жа­ние­то на кал­ций е по-ви­со­ко, мо­же да става дума за па­то­ло­гия в бъб­ре­ци­те, а при по-нис­ки стой­нос­ти - за сър­деч­ни проб­ле­ми. Ни­во­то на нат­рий се по­ви­ша­ва и при зат­лъст­ява­не. При бол­ни в сле­до­пе­ра­цио­нен пе­риод оби­кно­ве­но е под нор­ма­та. Ла­бо­ра­тор­ни­те из­след­ва­ния при по-вни­ма­те­лен ана­ли­з мо­гат да раз­ка­жат мно­го за здра­вос­лов­но­то със­тоя­ние на чо­ве­ка.

КАКВО РАЗКАЗВА КРЪВТА?

Не по-мал­ко важ­но е и из­с­лед­ва­не­то на кръв­та. Имен­но по те­зи по­ка­за­те­ли се оп­ре­де­ля на­ли­чи­е­то на за­бо­ля­ва­не. - об­щи­ят ана­лиз на кръв­та се пра­ви на глад­но; - обик­но­ве­но се взе­ма от пръс­та; - от­чи­та­не­то на по­ка­за­те­ли­те в то­зи слу­чай се из­вър­ш­ва ръч­но; - се­га в то­зи ме­тод се на­мес­ва апа­рат­но­то из­с­лед­ва­не; - при то­ва се взе­ма кръв от ве­на­та, а по­ве­че­то из­с­лед­ва­ния се пра­вят от спе­ци­ал­на ма­ши­на - хе­ма­то­ло­ги­чен ана­ли­за­тор.

Един от най-важ­ни­те по­ка­за­те­ли при ана­ли­за на кръв­та е съ­дър­жа­ни­е­то на хе­мог­ло­бин. Без не­го не мо­же да дос­тиг­не кис­ло­род до тъ­ка­ни­те и ор­га­ни­те. За мъ­же­те нор­ма­та е 130-160 г/л, а за же­ни­те - 120-140 г/л.

Мно­го чес­то хе­мог­ло­би­нът е под нор­ма­та, ко­е­то се съ­път­с­т­ва от чув­с­т­во на сла­бост. Нис­ки­ят хе­мог­ло­бин мо­же да е след­с­т­вие от на­ру­ше­ния в аб­сор­би­ра­не­то на же­ля­зо и ви­та­мин В12 при гас­т­рит. Ни­ва­та му са по-нис­ки и при за­гу­ба на кръв по­ра­ди трав­ми, опе­ра­ции, вът­реш­ни кръ­во­те­че­ния (при хе­мо­ро­и­ди), при бъб­реч­ни за­бо­ля­ва­ния и при ми­о­ма­. Тряб­ва да се от­бе­ле­жи, че и пре­ка­ле­но ви­со­ки­ят хе­мог­ло­бин съ­що не е до­бър по­ка­за­тел.

Мо­же да на­соч­ва към въз­ник­ва­не­то на ерит­ре­мия нап­ри­мер, ко­е­то е теж­ко хе­ма­то­ло­гич­но за­бо­ля­ва­не. Хе­мог­ло­би­нът мо­же да се по­ви­ши и ком­пен­са­тор­но - ако ор­га­низ­мът не по­лу­ча­ва дос­та­тъч­но кис­ло­род по­ра­ди сър­деч­ни или бе­лод­роб­ни за­бо­ля­ва­ния. То­га­ва се уве­ли­ча­ва лет­ли­вост­та на кръв­та и на­рас­т­ва опас­ност­та от об­ра­зу­ва­не на тром­би. По­ви­ша­ва­не­то на лев­ко­ци­ти­те в кръв­та (при нор­ма 4-6 хи­ля­ди), та­ка как­то и в ури­на­та, е знак за въз­па­ли­те­лен про­цес или бак­те­ри­ал­на ин­фек­ция. Ин­те­рес­но е да се от­бе­ле­жи, че ви­рус­на­та и ту­бер­кулоз­на­та ин­фек­ция неви­на­ги сиг­на­ли­зи­рат за се­бе си чрез по­ви­ша­ва­не на лев­ко­ци­ти­те. По­ня­ко­га лев­ко­ци­ти­те мо­гат да се по­ви­шат под въз­дей­с­т­ви­е­то на хи­мич­ни ве­шес­т­ва. Нап­ри­мер, при бо­яд­жи­и­те, чи­я­то ра­бо­та е свър­за­на с бои и ла­ко­ве.