Живял отдавна един беден селянин, който ежедневно продавал масло на селския пекар.
Един ден хлебарят се усъмнил в честността на селянина и решил да прецени, дали маслото което той продава, наистина тежи 1 килограм.
Когато го сложил на кантара имал и какво да види - наистина селянинът му давал по-малко от това, което договорили.
Хлебарят толкова много се ядосал, че веднага отишъл при съдията да го съди.
Съдията поискал да повикат селянина и го попитал, дали използва везна и знае ли колко масло трябва да се сложи в съда.
Селянинът това отговорил "Уважаеми съдия, аз съм прост човек. Нямам модерна везна, ама имам един прост стар кантар. "
Съдията тогава попитал как е мерил маслото, което продава хлебаря, а той му отговорил:
"Уважаеми съдия, много време преди хлебарят да започне да купува масло от мен, аз всеки ден купувах хляб от него. Така сега, когато започна да купува масло от мен, аз всяка сутрин купувм от него един хляб, сложих от едната страна везните и му дадох толкова масло, колкото тежи хляба. Ако някой е виновен, че има по-малко масло, това е самият той."
В живота всичко се връща с една и съща степен.
На някои хора нечестието им се превръща в навик, така че след известно време напълно забравят. Но когато заблуждават? Очевидно само себе си.
