Свети Николай (гр. „победител на народи”) се родил през втората част на ІІІ в.
Преданието разказва как спасил един западнал човек с три дъщери. След като изгубил всичките си пари, човекът бил решен на всичко, да продаде дъщерите си дори. Но светецът не позволил това да стане. Една нощ разореният получил неочакван дар – кесия с жълтици. С нея оженил едната си дъщеря за богат жених, заживяла тя добре. След това получил нов подарък – кесия жълтици и за втората си щерка. После – за третата.
Най-после и за себе си намерил жълтици. Хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал подир него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочакваният дар, който го спасил от грях. Поради това от онова време почитат св. Никола като покровител на имота и парите.
Веднъж тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молба успокоил морето. От този момент пък трябва да е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.
Поверия за Никулден
За народа св. Никола, често наричан „Стари св. Никола”, е юнакът, който заповядва на морето, водите и ветровете. Такъв бил неговият дял при подялбата на света – по море да ходи, гемии да крепи. Също му се паднали бродовете на реките, службите и трапезите. Той има свръхчовешка сила, с крила хвърчи над моретата и може да размрази дори замръзналото Черно море. Би могъл да спаси изпадналите в беда моряци, но би могъл и люто да се разсърди, да пусне заключените в една пещера ветрове, да изпрати страшна буря. Владее водите и морските дълбини, господар е на зимата, снега и ледения вятър.
Свети Никола според народа притежава и несметните богатства на подводния свят – плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро. Светецът е християнизираната версия на почитта към добрия дух – прародител, закрилник на дома и фамилията. Свети Никола е патрон на рибарите, ловците, търговците, на овчарите, стадата им и вълците. Лекува, но би могъл и да причини болести. Помага на девойките да се задомят.
Според легендата един път, посред лято, на Петровден, морето замръзнало и корабите останали посред леда. Но хората се помолили на св. Никола и той размразил водата. Народът разказва, как някога сам той изпаднал в беда, шест седмици преседял на една дъска в морето, молил се с вяра и Господ го възнаградил за вярата – не само го спасил, но и го назначил за защитник на всички пътуващи по вода, да държи ключовете на седем извора и да не пуска водите им, пусне ли ги, ще се издавят хората.
На Никулден жертвеното животно е риба, шаран. Казват, това останало от деня, в който светецът сторил чудо, запушил с шаран дупката на пробитата гемия и спасил хората от сигурна смърт. Според друг вариант с риба запушил цялото море, пресушил го и Мойсей не успял да мине с кораб по него. Свети Никола е ту млад момък със златни крила, който успял да надвия морската юда (или Деница, морска змеица), ту беловлас старец с дълга, бяла като снега брада.
В образа му се съчетават прастари езически представи с християнски мотиви и символи. Той е митичен юнак, сражава се и надвива морски чудовища, тъмни сили на злото, мрака и ужаса. Някога, когато хората още нямали оръжие, змейове и смоци живеели редом с тях, женели се за тях дори. Един змей тръгнал с цяла върволица годежари, змейове, змеици, смоци и малки змейчета, за да иска мома от съседно село. Ала бащата не искал да жени момичето си за змей.
Помолил се на св. Димитър, после – на св. Илия. И двамата отказали да му помогнат. Само св. Никола не отказал, разсърдил се, разфучал се, пуснал заключените студове, ледове и вихрушки. Студ и мраз сковал земята. Измръзнали годежарите. Само змеят-жених успял да стигне портата на годеницата, ала едва пристъпил, и се свлякъл, извикал „вардък”, после – „савдък”, и издъхнал. Оттогава и станали празниците Варвара , Сава и Никола .
Особено силно било чувството на св. Никола за справедливост. Разказват, че когато се застягал за рая – мястото, което по право и святост му се полагало, – подир него тръгнала цялата му рода, братя, братовчеди и пр. Но той категорично и без да се замисля, ги спрял: „Не – рекъл им, – не сте достойни и не може по роднинство там да ви приемат”. Това също можело само със светците да се случи. Затова и старите българи са го почели не с един, а с два празника: Летни Св. Никола (9 май) и зимни – Никулден.
Светецът пази не само от природни бедствия, но и от крадци и мошеници. Вероятно тази му дарба са си харесали банкерите, решавайки да празнуват в негова чест.
Свети Никола е застъпник на бедните неомъжени девойки.
Вярва се, че дом, закрилян от него, е защитен от всякакви посегателства. Закриля сиромасите, несправедливо осъдените, защитава затворниците.
Вярва се, че ако човек почита св. Никола, може да се излекува от всякакви болести. Пастирският момент в култа към него обяснява донякъде чудодейните му възможности да стои между световете, да изцелява неизлечимо болни, да подчинява същества от отвъдното на силата си.
Свети Никола спасява кораби
Свети Никола вино пие,
насред море кораб се дави,
кораб се дави с триста юнака.
Първи кораб все златари,
златари се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста оки,
триста оки злато и сребро!
Втори кораб все орачи,
орачи се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста кила,
триста кила бяла пшеница!
Трети кораб все лозари,
лозари се молба молят:
– Изкарай ни накрай море,
накрай море, на бял пясък,
ще те дарим триста мери,
триста мери благо вино!
Свет Никола отговаря:
– Не ви искам триста оки,
триста оки злато, сребро;
не ви искам триста кила,
триста кила бяла пшеница;
не ви искам триста мери,
триста мери благо вино;
а ви искам един колак
и той да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден;
искам ви една мера
и тя да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден;
искам ви една пар,
и тя да е на деня ми,
на деня ми, на Никулден!
Ритуали за Никулден
Коли се курбан, празнично жертвоприношение в чест на светеца, задължително риба. Затова празникът се нарича още Рибни Св. Никола, Мокри Св. Никола, Рибена черква.
Понякога остават парче от обредния хляб на тавана за светеца – да пази къщата от мишки.
Хлябът се разчупва от бащата високо над главите – да са високи класовете по нивите.
На места раздават за здраве от дясната половина на обредната жертва.
В отделни региони главата на рибата се яде на следващия ден (Николова патерица). Ако някой не го стори, светецът се сърди и удря с патерицата си.
Кръстната кост от главата на рибата се пришива в шапчицата на малките деца, за да ги предпазва от уроки и всякакви лоши магии. Вярвало се е, че е лековита също при безсъние, хъркане и други болести, помага и при болести по добитъка. Костта се стърже на прах, размесва се с вода, престоява три дни на покрива, под звездите, и след това се дава на болния да пие.
Рибарите оказват специална почит на светеца. Първата уловена този ден риба се изяжда още на брега. След 6 декември риболовът вече е забранен.
Празнуват се семейно-родови служби „служба”, „светец”, „оброк”, „наместник” в чест на светеца – закрилник на фамилията, дома, имота. Рано сутринта момите канят роднините на гости с вино и китка босилек. Закачлива и весела мома „джумбашлийка” обикаля роднините с наниз люти чушки на рамо и кросно в ръка. Хлябът за обредната служба в чест на патрона се меси от най-младата жена в къщата. Трапезата се реди вечер. На нея някога са присъствали само мъже. За разлика от Варвара и Сава, Никулден е типично мъжки празник. Прекадява се от най-възрастния. Питата се разчупва пак от него. През двете половини се изсипват варена царевица или жито и се благославя: „Колкото зърна – толкова копи.
Къщата да е пълна с челяд, а кесията – с пари”.
На Никулден се събират младежите, които ще коледуват, и отиват да канят своя станеник да влезе в ролята си.
Освещава се нов дом. Новодомците колят курбан и редят тържествена трапеза.
На много места се правят „сглядни” празнични хора, на които момите играят, а момците си избират невести.
Която девойка иска да се ожени, трябва да се помоли на светеца сутринта рано на празника му, да остави пред иконата му цветя и дарове.
Празнуват търговците и банкерите, воденичарите, ловджиите, овчарите, които почитат св. Никола за свой патрон.
Овчарите пазят от свареното жито, царевица на Никулден и дават от него на животните чак до Гергьовден. Пастирският аспект в култа към св. Никола го сближава със св. Влас и св. Георги. Свети Никола притежава чудодейни възможности – стои между световете, изцелява неизлечимо болни, подчинява същества от отвъдното на силата си.
Забрани на Никулден
Когато се приготвят шаранът или друга риба с люспи – мряна, платика, – люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда.
Костите на никулденския шаран не се хвърлят – или се изгарят, или се заравят дълбоко в земята.
Гадания и предсказания
Овчарите се надхвърлят с овчарските си геги. Който хвърли най-далече, неговите овце ще са най-здрави и плодовити през годината.
Метеорологични прогнози за Никулден
За народа денят бележи началото на същинската зима.
„Днес му е денят, утре – снегът”, казва българинът и очаква наистина светецът всеки миг да пусне ветровете, които държи затворени в една планинска пещера, да тръсне бялата си брада и да посипе сняг по земята. Студеният Никулден обещава здрава и плодородна зима.
Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури.
Обредни вещи храни и символи за Никулден
Празничната трапеза на Никулден освен риба (тя трябва да е с люспи) се състои само от постни ястия (фасул, сарми и др.). Рибата се пълни с лук, ориз, орехи и се пече на фурна цяла в тесто. Централно място заема и обредният хляб „боговица”, „богов хляб”, „никулски кравай”, „светец”.
Шарките могат да означат кораб, риба, самия светец как хвърчи над морето. Те са пластично моделирани и най-разнообразни – кръст, птиче, кръг, дъга, подкова и др.
На Никулден трапезата не се вдига цял ден и всеки гост е добре дошъл.
Никулденският шаран
На Никулденската трапеза традиционно трябва да има шаран, или друга риба, но с люспи.
Тъй като шаранът символизира щастие, живот, виталност, то образът му е вплетен и в традиционните никулденски обредни хлябове.
В античността рибата е имала различна символика – щастие, живот, виталност, идваща вероятно от бързото й размножаване. Свързва се с подземния свят – на мъртвите се принася като жертва риба. В християнството е символ на водата. Често една от посоките – запад – се изобразява с риба. В ранното християнство е символ на новопокръстените, таен разпознавателен знак. В Евангелието привличането към християнството се сравнява с уловени риби. Рибарят символизира кръстителя, а рибата – този, който се кръщава. До IV в. изображението на риба се среща много често върху саркофази, катакомби и пр. Става символ на самия Христос като своеобразно тълкуване на гръцката дума.
Шаранът заедно със змията и кокошката символизира подземния свят, света на мъртвите, на влагата, на хтоноса. Трите животни дори се обединяват, за да изрисуват образа на змея – „до кръста момък, надолу шарен смок”, прилича на ерген с рибена опашка, главата му е като на кокошка, тялото му е покрито с люспи.
В митологичната представа за първотворението тези животни са разположени в основата на триизмерното пространство, крепят земята. Според различни етиологични легенди около земята са увити шаран и змия или само огромна змия, която си е захапала опашката. Шаранът и змеят от митологична гледна точка са от един и същ смислов порядък, равнозначни са.
Според друга легенда земята се държи върху главата на щъркел, а под краката на птицата плува шаран. При изобразяването на света чрез вертикален модел, чрез „световното дърво”, „дървото на живота”, долната страна се заема винаги от змия или риба. Езически предшественик на св. Никола е змеят, а християнизираната му версия отрежда на светеца да бъде посредник между световете, долния и горния, между земята и боговете.
Именици на Никулден
Да почерпят: Николай, Николина и техните производни: Ники, Нико (по-рядко от Никифор), Никола, Николае, Николайчо, Николаки, Николи, Николин, Николко, Николо, Николуш, Николчо, Никул, Никула, Никшо, Нинко, Нино, Нито, Ницко, Ницо, Ницул, Ниче, Ничин, Ничко, Ничо, Нонко, Нончо, Ноньо; Ника, Никол, Николета, Николинка, Николица, Николичка, Николка, Никула, Никулина, Никулица, Нина, Нинелия, Нинка, Нита, Нитка, Ница, Ницка, Нича, Ничка; Коко, Коле, Коло, Коломан, Колош, Колчо, Колун, Колуш, Кольо, Колюш, Коля, Кунчо; Колина, Колка, Коля, Куна.
