Борис пътуваше към дома на дъщеря си с нетърпение да отпразнува 80-ия си рожден ден заедно с нея. Но когато тя отвори вратата със сълзи в очите и го отпрати, той разбра, че нещо не е наред.
Неочакваното посрещане
Ето текста без въпросителните знаци:
Докато шофираше, Борис барабанеше нервно с пръсти по волана. Преди години Надежда винаги пътуваше до него за празниците, но след смъртта на съпругата му, това се промени. Сега поддържаха контакт само с кратки телефонни разговори веднъж седмично.
Когато Надежда отвори вратата, Борис разпери ръце с усмивка.
„Изненада“ – извика той радостно.
Но вместо да се зарадва, дъщеря му изглеждаше разстроена.
„Татко, какво правиш тук?“ – попита тя, докато сълзи се стичаха по лицето ѝ.
„Дойдох да празнувам рождения си ден с теб… големите осемдесет“ – отвърна той, но ентусиазмът му изчезна, когато я видя такава. – „Какво се случва, мила Защо плачеш?“
Надежда избърса сълзите си и се опита насила да се усмихне.
„Нищо, всичко е наред… просто не те очаквах, а и сега не е най-доброто време. Извинявай, татко, но трябва да се съсредоточа върху работата си. Ще ти се обадя по-късно, ще вечеряме заедно, обещавам.“
Тя затвори вратата, оставяйки Борис объркан и наранен.
Но нещо не беше наред.
Тайната на Надежда
Борис не си тръгна. Вместо това заобиколи къщата и надникна през прозореца. Вътре видя двама груби мъже, стоящи срещу дъщеря му.
„Кой беше това?“ – попита единият с дрезгав глас.
„Никой,“ излъга Надежда, треперейки. „Просто едно дете от квартала… звънна на вратата и избяга.“
Мъжът не ѝ повярва.
„Закъсняваш с шест месеца по изплащането на заема си, Надежда. Господин Марков започва да губи търпение.“
„Имам нужда от още малко време“ – молеше се тя. „Бизнесът ще потръгне отново през зимата…“
Но думите ѝ не трогнаха мъжете.
„Времето не е на твоя страна, скъпа,“ каза един от тях и извади пистолет. „Хората, които дължат пари на господин Марков, рядко живеят дълго…“
Борис замръзна от ужас.
След като претърсиха дома ѝ и откраднаха каквото можаха, мъжете си тръгнаха.
Но Борис не можеше да стои безучастен.
Опасен план
Когато двамата мъже потеглиха с колата си, Борис реши да ги проследи. Те спряха пред затворен бар, където изглеждаше, че се намира щабът на Марков.
Борис влезе вътре.
„Дойдох да говоря за дълга на Надежда,“ заяви той пред мъж с белег над лявото око.
„Тя ми дължи 80 000 лева,“ усмихна се Марков. „Очаквах да ми плаща от печалбите си, но… тя никога не направи такива.“
Борис преглътна трудно.
„Имам 20 000 в спестяванията си.“
„Това е нищо,“ въздъхна Марков. „Но можеш да направиш нещо друго, за да компенсираш разликата…“
Борис нямаше избор.
Фаталната грешка
Същата вечер той караше кола към границата, изпълнявайки заръката на Марков.
Но на бензиностанция край града полицейско куче започна да лае срещу него.
„О, не…“ прошепна Борис.
Той се паникьоса и избяга, но полицията тръгна след него.
Преследването го отведе до кална горска пътека. При опит да завие, автомобилът му поднесе и полетя в реката.
„Не“ – изкрещя той, докато водата нахлуваше вътре.
С последни сили изплува на брега.
Последният шанс
Борис знаеше, че трябва да намери друг начин да изплати дълга на дъщеря си.
Замина право за банката.
„Искам да ипотекирам къщата си.“
Докато чакаше парите, телефонът му иззвъня.
„Татко Някакви бандити те търсят… какво става“
„Не се тревожи, ще се оправя. Просто остани вкъщи.“
С торба, пълна с 80 000 лева, Борис се върна в клуба.
Надежда го догони.
„Татко, чакай Няма да те оставя да се справяш с това сам“
Финалният сблъсък
Борис хвърли торбата с парите на масата.
„80 000 за дълга ѝ и още 15 000 за колата ви. Тя… ъъ… се озова в реката.“
Марков се намръщи.
„Ти… потопи стока за 100 000 лева И мислиш, че 15 000 покриват загубата“
Той извади пистолет и го насочи към Надежда.
„Не“ – извика Борис, заставайки пред нея.
В този момент полицейските сирени пронизаха въздуха.
Марков побягна, докато в клуба избухна престрелка.
Щастливият край
На път за вкъщи, Надежда хвана ръката му.
„Татко, съжалявам… страхувах се да ти кажа, че се провалих.“
Борис я прегърна.
„Не си се провалила, мила. Просто следващия път ми се довери.“
Надежда избухна в сълзи, а Борис я придърпа по-близо.
„Всичко ще бъде наред.“
