В началото децата ни питат за нещо съвсем невинно, като например: „ Как съм се появил на бял свят ?“ После порастват и въпросите стават с повишена трудност. Ето, как трябва да разговаряме с децата си за секса и промените, които настъпват в тялото им, според специалистите:
Научете детето да обича тялото си!
С жестове, докосване, изпуснати думи мама и татко неволно предават на детето своя модел за сексуално поведение и общуване .
Не демонстрирайте, обаче, че се обичате с половинката си, ако отношенията ви в този момент не са много добри. Трудно ще излъжете детето, то си набавя впечатления и информация от жестовете ви...
Отговаряйте кратко и по същество!
Децата започват да задават въпроси „за онова нещо“ във възрастта 3-6 години. Те не очакват от вас подробен разказ с всички подробности и детайли (това дори може да ги уплаши). Понякога те просто се нуждаят от потвърждение на съмненията си. Отговаряйте кратко и по същество на зададените ви въпроси, като разбира се обърнете внимание дали отговорът ви е задоволил любопитството на детето . И не се безпокойте - когато се появят нови въпроси, малчуганът ще ви ги зададе.
В никакъв случай, не отминавайте въпроса с мълчание. Защото липсата на отговори кара детето да се концентрира върху дадена тема и да си фантазира по нея. Също така, не се опитвайте да ги излъжете. Понякога, задавайки въпрос, децата просто проверяват дали ще им дадете отговора, който те вече знаят, или ще ги излъжете. Последното ще разклати доверието във вас.
И най-важното, детето трябва да знае, че е плод на вашата любов и нежност , а не просто на един механичен физически контакт!
Ако детето не ви задава неудобни въпроси , това не означава, че те не съществуват. Точно обратното, означава, че то изпитва силен интерес, но се стеснява да попита или пък чувства, че на вас ви е неудобно да говорите с него по темата. Ако наследникът ви е на 5-6 години, бъдете уверени, че той вече знае повече, отколкото можете да си представите. Но знанията му са неточни, пълни с фантазии и страхове. Бихте могли да се опитате да му обясните, но не започвайте разговора прекалено рано, детето само ще покаже кога трябва да се случи това.
Когато детето ви зададе въпрос във време и на място, които не са подходящи за разговор, обяснете му, че сега не е удобно и обещайте да поговорите по-късно. Но обезателно изпълнете обещанието си, иначе наследникът ви ще реши, че е попитал нещо лошо и вие избягвате темата. Ако по принцип ви е неудобно да говорите за това, кажете: „Трудно ми е да говоря за това, защото родителите ми никога не са ми разказвали и аз не знам как да го обясня“... След това обаче потърсете алтернатива – подходяща книга, разговор с психолог, лекар. Не избягвайте отговорите, правейки се на разсеяни или на недочули, и не казвайте „ ще пораснеш, ще разбереш “.
