Ген. Венцислав Мутафчийски, началник на ВМА и шеф на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса, е спасил десетки животи по време на дългогодишната си практика като хирург, но признава, че е преминал и през почти толкова критични моменти, изпълнявайки дълга си.
Едно от най-страховитите преживявания на генерала се случва по време на бойна мисия в Афганистан през 2006 г., където той е изпратен заедно с нашите рейнджъри и където работи на военен терен.
„Ако мерникът беше малко по-точен, можеха да убият 500 души, в това число и мен“, спомня си проф. Мутафчийски. За да запомни завинаги подаръка, който Бог прави на него и българската военна група тогава, до ден днешен си носи кръстче от Афганистан и смята, че човек трябва да вярва.
Не по-малко драматична е мисията му в Ирак, където за пръв път се сблъсква с грозното лице на войната след атентата в Кербала през 2003 г. „За 2 часа бяхме готови за тръгване, аз оглавих екипа за медицинска евакуация на пострадалите“, разказва Мутафчийски. За Ирак заминава заедно с тогавашния началник на Генщаба ген. Колев и министъра на отбраната по онова време – Николай Свинаров.
От София до Багдад летят с „не много надежден самолет“, а до Кербала – с хеликоптер. Истинският ужас идва, когато ги прибират от летището и ги качват в автомобил, чийто шофьор карал с над 100 км в час по изключително разбити пътища. „Когато попитах защо с толкова висока скорост, ми казаха, че така по-трудно ще ни улучат, ако стрелят по нас с гранатомет“, разказва генералът, спасил десетки животи и като военен хирург под дъжд от куршуми и ракети.
