До болка откровен разказ на Глория е част от предстоящата книга "Гладната революция на д-р Емилова“, която включва 25 истории на нейни пациенти. Всички те са променили живота си и са дали шанс на себе си и на таланта си да се развива.
"…Бях само на 23, когато забременях.
…Раждането беше тежко, едва не умрях. Лекарите отново ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях буквално седна на корема ми, за да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, но от преживяванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна депресия. За нея допринасяха и 25-те килограма, които качих и които хич не искаха да си отиват след раждането. Плачех често, изпадах в безпричинна тъга и отчаяние, гледах с часове в една точка, нямах желание и енергия за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: "Не искам да пея, не искам сцена, не искам да виждам хора!“
Когато Симона, дъщеря ми, стана на годинка, се опитах да се върна на сцената и да съчетавам майчинството с кариерата. Но не се чувствах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах вина, че не съм в добра форма, че съм пълна, че не съм онази, която са свикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.
Липсата на енергия и постоянният стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасен период. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не исках да се оставям на случайността и търсех начини да изляза от кризата. И тогава случайно, а всъщност съвсем закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева "Гладът – приятел и лекарство.“ Направи ми силно впечатление изповедта на д-р Емилова в тази книга, нейната лична история с глада и това, което е постигнала. Тя казва там, че с гладуване се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми наистина странно и невероятно, но бях готова да опитам всичко, за да се чувствам добре.
За първи път отидох при д-р Емилова през 1998 г. Пристигнах във Варна много смачкана, бях болна от грип. Влязох в клиниката с моите тревоги за малкото дете, което оставих в София на грижите на майка ми, с моите 39 градуса температура и 25 наднормени килограми и с една торбичка лекарства, сред които транквиланти, които носех навсякъде със себе си. Тогава клиниката се наричаше Център за лечение с плодове. Започнах да гладувам на плодове. И на втория ден д-р Емилова ми показа защо се нарича така Центърът, изхвърляйки торбичката в кошчето, включително и антибиотика. "Но аз ще умра“ ѝ казах изумена. "Спокойно, човек не умира толкова лесно“, засмя се тя. И добави: "Послушай ме, следвай съветите ми и повярвай в този метод, всеки ден ще се чувстваш все по-добре.“ Така и стана. Бях добра ученичка, попивах думите ѝ и напътствията на лекарите и още на втория ден се чувствах по-добре. Но и енергията на хората там, които лекуват доста тежки заболявания, общият дух на оптимизъм и добросърдечност, енергията на морето, което обожавам, дългите разходки на чист въздух и слънце си казаха думата. Ходех на всички лекции и на всички спортни занимания – йога, каланетика, пилатес, сутрешна гимнастика. На десетия ден ми идваше да полетя, чувствах се прекрасно, бях свалила повече от 10 кг! Тялото ми само е чакало да му "подам ръка“ – да му предложа начин, който ще го освободи от токсините и натрупаните мазнини.
Останах цял месец – 20 дни на плодове и 10 дни захранване. Чувствах се преродена. Когато се върнах, записах албум с 12 песни, които нарекох "12 диаманта“, със замах и лекота. Този изстрадан албум се оказа златен по продажби! Върху всяка от песните работих много, така както се шлифоват необработени диаманти, с търпение и визия за това, което исках да постигна. Това първо съдбовно гладуване сякаш ми даде криле. Имам 150 авторски песни, много от тях се радват на популярност и днес.
Още при първото гладуване почувствах със сърцето и с душата си, че плодовият режим е моят метод. Гледах и слушах хората там, някои коментираха, че след като се върнат вкъщи, не могат да спазват никакъв режим и килограмите им се връщат, а с тях и оплакванията. Дадох си дума, че при мен няма да е така. Аз съм много дисциплинирана, инат истински, когато искам нещо, го постигам. Исках да съм здрава, да изглеждам и да се чувствам добре. И затова вече повече от 20 години, правя вкъщи и къси гладувания – всеки понеделник до вторник на обед съм само на чай и плодове. Веднъж или два пъти годишно правя дълго гладуване – 10 или 15 дни, колкото ми подсказва тялото. Не се насилвам. Два пъти годишно ходя в клиниката, веднъж правя пълни изследвания. Храня се предимно със зеленчуци, но веднъж седмично ям риба или пиле, телешко понякога. Сутрин съм само на плодове, смутита, кафе и чай. Първото ми хранене е след 14 часа. Не мога да кажа, че съм вегетарианка или веган. Но ето, вече толкова години съм съхранила формата си – 55 кг при ръст 171.
Изписаха се какви ли не глупости за мен в жълтата преса – че съм се оперирала, за да ми извадят ребро и да изглежда талията ми по-тънка, че са ми удължавали краката и т.н. Не им обръщам внимание. Режимът и дисциплината, която спазвам, са моите пластични хирурзи. Всъщност гладуването е най-добрият пластичен хирург!“
