Говорителят на Спешна помощ , Катя Сунгарска , каза много силни думи по повод натовареността на системата и изтощението, на което вече падат жертва родните медици.
Прекалено много сме се вторачили в правата си и забравяме, че срещу всяко право отсреща има задължение. Ако ние като нация решаваме, че ваксините не са нашето нещо, но отсреща стои едно задължение.
„За една съществена част от обществото ни живота и здравето не са номер едно, а да може да купонясваме. Но за да може да купонясваме, трябва да се предпазим, утре няма да има купон, ако не внимаваме“, заяви тя.
По думите ѝ през цялата пандемия, вече повече от година и половина, колегите ѝ от Спешна помощ в София, както и в цялата страна, са на първа линия.
„Тази вълна е много по-жестока. Много млади хора вече боледуват. За вчерашния ден случаите на повикване бяха 510 сигнали, от тях 200 ковид от тях за 8 деца“, отчете тя.
По думите ѝ миналата вълна са стигали до 600 сигнали, което е било пикът.
В София има 25 максимум екипи. За населението на София минимумът трябва да е 80. Правете сметка какво е натоварването на тези хора. Даваме всичко от себе си. Вчера беше ден, в който имаше много катастрофи, имаше много загубени животи. След всеки ковид линейката трябва да се прибере, да се дезинфекцира, което отнема около 40-50 минути, което ни бави.
Искам да кажа на хората, които роптаят, че линейката се бави понякога с часове. Ако има хора, които са със сатурация 90-85, има и хора с 30-40, естествено е, че първо ще обслужим тях“, посочи още тя.
„При нас вирусният товар е доста сгъстен и колкото и да са ваксинирани и преболедували естествено е при този стрес имунитетът да пада. Много е трудно имаме смени с 18-20 екипа, т.е. колегите вместо да почиват, идват да помагат“, коментира Сунгарска.
„От 3 седмици единственият въпрос, който си задаваме е „Докога ще издържим?“. Първо беше ще се справим, като на война, ще издържим, след това бе гневът, защото докато моите колеги губиха живот, или влизаха в болница, други пиеха бира миналото лято, след това дойде огорчението, защото това е 4-та вълна“, посочи тя.
„Ние сме на ръба, а всеки от нас има семейство и близки, а те се притесняват, Не ми се плаче, защото вече не виждам смисъл. Ако миналата вълна думата беше гняв, сега е обезверяване. Обществото ни живее така, сякаш няма вирус, няма пандемия, а когато нещо стане се търси виновен и това най-вече става лекарят, медицинската сестра, санитарят“, каза още говорителят на Спешна помощ.
В човешката история се е доказало, че във време на война е добре да се следва цветът на нацията – хората на духа, хората на изкуството. Миналата година пишеха постове и молеха хората да си останат вкъщи.
Ако здравната система колабира, тогава вече адът ще дойде. Огромна част от работещите в здравната система са за пълен локдаун", каза още тя.
