На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви и преп.
Свети Димитър е роден през III в. в Солун, като баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на
Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун той открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Днес мощите на светеца се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото.
Почитта към великомъченик Димитрий Солунски се разпространява по целия Балкански полуостров и особено на Света Гора (Атон), където се съхраняват частици от неговите мощи.
В иконографията той е изобразяван като конник на червен кон, който с копието си убива военачалника Лий.
Името на свети Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята боляри Асен и Петър обявяват в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това става на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довеждат борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписва мирен договор, който признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започваисторията на Второто българско царство.
Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични свети литургии.
В народния календар празникът Димитровден бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега.
Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. „миши празници“ на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна.
Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед.
Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че когато небето „се отваря“, заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.
Имен ден днес празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
