На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети мъченик Трифон – лечител, прославил се с чудесата, които правел.
В народните представи денят е по-известен като Трифон Зарезан (Зарезановден, Трифун чипия) или Трифоновден . Това е празник на лозарите, кръчмарите, градинарите и соколарите, които са под покровителството на светеца лечител Трифон.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение господне, и 3 февруари — Свети Симеон и Анна.
Св.
Роден в гр. Апамия, Фригия, в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Едва 17-годишен, излекува дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелва голяма слава.
Но наследникът на Гордиан – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той изправя на съд всички по-тачени християни и след като отказват да се отрекат от вярата си, загиват мъченически, включително и св. Трифон.
Рано сутринта стопанката омесва хляб – пресен или квасник
В българската традиция на този ден сутрин рано стопанката омесва хляб – пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак.
В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича “зарязване”.
След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение.
Лозите се зарязват за берекет и здраве
“Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.
От лозята до селото той е качен на колесар или носен на раменете на другите мъже. В селото спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му.
Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Нека е берекет, да прелива през праговете!” Царят отговаря на благословията “Амин”.
След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
Имен ден празнуват Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.
Следващите два дни след Трифоновден, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият.
Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Слез зарязването на лозите се избира “царят на лозята”. Едва тогава започва общо угощение
Хлябът трябва да бъде приготвен с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода.
Тестото се меси, докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.
