Днес е последната от трите големи задушници за годината - Архангеловата . Отбелязваме я в съботата преди деня на Архангел Михаил – 8 ноември.
Задушница се наричат дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите.
По традиция през тези дни християните измолват Господ да прости греховете на нашите близки покойници. На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.
Архангеловата задушница, наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше, е една от трите най-големи.
На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и украсяваме с цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.
Върху гроба на починалите палим свещ, която е символ на нашата вяра, а пламъкът напомня за безсмъртието на душите.
Тамянът пък символизира чистата молитва, цветята – добродетелите на починалия. Много хора оставят и храна (т.нар. подавки) върху упокойното място, но според църковния канон това е неправилно.
По традиция във всеки православен храм на Архангелова задушница се прави обща панихида за починалите. Носи се храна, която се освещава по време на службата и след това се раздава на присъстващите.
Миряните може да запишат в църквата имената на своите покойни близки и роднини, които после свещениците изчитат по време на общата панихида, която се отслужва, измолвайки покой за душата им на оня свят. Трябва обаче да се записват имената само на онези покойници, които приживе са били кръстени.
На Архангелова задушница се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.
