Знаете ли коя е голямата мечта на много български пенсионерки днес? Да посрещнат децата и внуците за празниците? А може би сами да им погостуват? Уви, нито едното, нито другото.
Вместо това от мизерните си пенсийки те кътат пари за пътуване. С автобус или влак, за по-евтино разбира се, до някой град в Европа, а може и по-далеч.
Слугуват, за да не мизерстват. Искат да помогнат – и затова жертват себе си. Немотията и кризата са принудили тези отрудени женици, които родината е „възнаградила” с унизително ниски пенсии за цял живот работа, да продължават да се трудят въпреки натрупаната умора на годините, въпреки болежките, в чужда среда и сред непознати хора. И с постоянния страх дали ще доживеят да се върнат в къщи. В слугинския гурбет участват всъщност не само пенсионерки, а българки на всякаква възраст. Най-често без да знаят чужд език и дори къде точно отиват, те оставят зад себе си съпруг, деца и близки, защото не искат да ги гледат как ровят в кофите за боклук.
Искат да помогнат да се сложи нещо на масата, да се платят сметките, децата и внуците да имат топла дрешка. От Гърция, Испания, Германия, Италия и Великобритания – страните, в които българите най-много търсят работа, за деветте месеца на тази година гурбетчиите са изпратили в родината си почти 600 милиона евро. А това е сума, която чувствително надвишава преките годишни чуждестранни инвестиции в сиромашката европейска държавица.
Според Института за пазарна икономика, българските гурбетчии са съществена част не само от икономиката на родината си, но и от икономиките на държавите, в които работят. Богатите страни също печелят от тези работници, тъй като най-често те запълват свободните непривлекателни празнини в трудовия пазар, към които местните граждани обикновено не проявяват интерес.
Великденското преселение на гурбетчиите
Летища, магистрали, автогари загъмжха от онези, които цяла година са мечтали да се приберат у дома и да посрещнат със своите близки и роднини празника. Край трапезата, където по традиция мама би трябвало да е сложила дъхавата питка и любимите гозби. Би трябвало, ако е успяла да се откъсне за кратко от гурбета. А на прислугата това рядко се разрешава. Дори за празниците.
