Хубаво ми е, сякаш се родих отново и живея втори живот, това споделя Мария Гроздева година след оттеглянето си от голямата спортна сцена. Носителката на два златни и три бронзови олимпийски отличия бе гост в рубриката “Жените на България” на bTV.
Въпреки че слага край на състезателната си кариера, 50-годишната Гроздева остава свързана с любимия спорт като става част от Управителния съвет на Европейската конфедерация по спортна стрелба.
"След 38 години на рубежа няма как да се откъснеш просто ей така. Няма как дя сложиш точка, нито да теглиш чертата и да забравиш предишния си начин на живот", казва Мария и допълва:
"Има една носталгия, дори лека депресия, но нещата са преодолими."
Дали можеше и повече от това, което оставя зад гърба си след изключителните повече от 30 десетилетия с пистолет в ръка, на огневия рубеж?
Винаги може повече. Но има обективни фактори. И когато си дал всичко от себе си, не бива да съжаляваш. Тогава просто трябва да махнеш с ръка, да си поемеш дъх и да продължиш напред:
"Пандемията сякаш обърка всичко. Нещата вървяха нормално, бях в страхотна форма, мислех, че мога още, но от друга страна защо да си го причинявам? Трябва ми време за почивка, за други удоволствия, да се радвам на живота, на децата, вместо да бъда по пътищата и по състезанията."
Мария е категорична: кариерата и семейството са трудно съвместими. Едното винаги е за сметка на другото. Тя обаче е късметлийка, защото има до себе си Валери Григоров - нейния Валери! Съпруг, треньор, приятел, най-доверения ѝ човек, с когото са заедно в болка и тъга, в изпитание, в моменти на безмерно щастие.
Днес ѝ липсват моментите, които е пропуснала със синовете и с дъщеря си, иска те да бъдат повече около нея, но всеки е поел по своя път. Сега намира удоволствие в онези малки, уж незначителни неща, с които наваксва. Домошар е, обича да бъде вкъщи, да подрежда и да ѝ е уютно. Когато е в София, не пропуска да се качи на Витоша, а в Синеморец плува всеки ден.
Връщаме я във времето, в началото на пътя ѝ като спортист. Била е на 11-12, когато един ден баща ѝ води нея и брат ѝ на стрелбището. Всичко се развива бързо и съвсем естествено – записва се на тренировки и така започва всичко. Казвали са ѝ, че има талант, не се е прибирала вкъщи без медал от състезание, но пък никога не е била притискана от родителите си. А на спорта трябва да се отдадеш изцяло, ако искаш да успееш.
"Изисква се много воля. Трябва да работиш много, ако паднеш, просто да се изправиш и да не се отказваш. Трябва да имаш цел и да я гониш дори в моментите на слабост и отчаяние", разказва Мария, в чиято визитка блестят 8 европейски титли, 2 световни купи и безброй отличия от големи първенства и турнири.
Разбира се, има ги и тежките моменти. Никога не бива да губиш почва под краката си, никога не бива да се главозамайваш:
"Голяма грешка е да си представиш, че си победител, защото само едно разсейване може да доведе до необратима грешка. Няма как да върнеш изстрелите и попаденията."
Мария изживява тежко и дълбоко в себе си всеки свой неуспех, но това, което я е водило винаги, е волята й. И обичта й към спорта. Към всичко, което прави и за което мечтае от онзи миг, в който за първи път хваща пистолет в ръце.
Легендата на световната спортна стрелба достига до рекордните в историята на българския спорт пет олимпийски отличия от седем участия на най-великия спортен форум на планетата. Последното й е в Токио преди година.
Пистолетът обаче не ѝ липсва. Сигурно някой ден ще отиде на някое стрелбище да постреля, но не и сега.
"Не съм избирала стрелбата. Тя избра мен", вярва Мария и казва, че не съжалява за нищо.
Вече е на 50 и се наслаждава на всяка секунда. Учи се да живее отново. Различно. И ѝ харесва.
"В това се крие и силата на спортния дух. Приключих, прибрах оръжието в касата на стрелбището."
