Голямата родна актриса Емилия Радева си отиде на 90 години и съвсем скоро след Гинка Станчева, с която бяха повече от сестри. А плюс съпрузите им Любомир Димитров и Пейчо Пейчев - две щастливи приятелски семейства.
Емилия Радева започва актьорското си обучение при проф.
Проф. Дановски е добър педагог, известен и с това, че е придружавал баба Парашкева до Лайпциг, където през 1934 г. съдят сина ѝ Георги Димитров по обвинение в подпалване на Райхстага.
Когато Емилия и Гинка Станчева са “млади непорочни момиченца” в първи курс, ги свалят красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев.
Стават приятели,
после гаджета и
накрая съпрузи
и даже кумове
Емилия Радева казваше, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата са влюбени, любовници, съпрузи, врагове.
Играят заедно и в няколко филма. Мяркат се в масовката на “Песен за човека”. В “Животът си тече тихо” са млади и влюбени партизани - Шели и Велко.
На “Карандила” край Сливен снимат как отрядът е обграден от жандармерия. Велко остава, за да задържи с картечен огън врага, докато другите се изтеглят. Преди раздялата младите влюбени се прегръщат и целуват. За да не попадне жив в ръцете на жандармеристите, героят на Любомир Димитров се взривява.
Освен със съпруга си красивата Емилия Радева се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в “Ребро Адамово”, с Апостол Карамитев в “Легенда за любовта” и с Георги Георгиев-Гец в “А бяхме млади”.
В “Ребро Адамово”, чиято премиера е на 1 октомври 1956 г., Емилия играе първата си главна роля и киното я открива истински. Тя е младата българомохамеданка Зулкер, която се противопоставя на местните нрави и закони и бяга с детето от съпруга си, който често я бие и унижава.
В Пловдив започва да учи в училище за българомохамедани и се влюбва в учителя Стефанов (Любомир Кабакчиев).
“Ребро Адамово” губи надпреварата със “Земя” за участие на фестивала в Кан през 1957 г., но за ролята си на Зулкер Емилия Радева получава Димитровска награда.
“Животът си тече тихо” е сниман от Бинка Желязкова и Христо Писков и завършен през 1957 г. , но няма премиера, защото “развенчава образа на народния партизанин”. Филмът обаче е съдбовен за Емилия Радева. За да участва във филма, актрисата прави аборт, когато е в края на третия месец.
“Изборът беше мой. Това е грях - казваше Емилия - и аз като вярваща знам, че за всеки грях човек трябва да понесе изкупление. Такова изкупление понесох не само аз, но и “Животът си тече тихо”. Аз жертвах живот, а те спряха филма. Спирането му е наказание за това, което извърших...”
Като наказание за този грях Емилия Радева смята и заливането с вряла вода на дъщеря ѝ Катерина, когато е на две години. Лекарите едва я спасяват. След 31 години - през 1988-а, “Животът си тече тихо” беше прожектиран в Дома на киното. След като гледа филма, вече 23-годишната дъщеря възкликва: “Мамче, колко млади и красиви сте били и как играете!”. “Ако не бях направила аборт, нямаше да ни видиш като млади, защото ти надали щеше да се родиш”, шегува се Емилия.
Този филм обаче много сближава актьорското семейство със семейството на Бинка Желязкова и Христо Ганев. Емилия играе в общия им филм “А бяхме млади” и в авторския на Бинка “Последната дума”.
В първия Емилия много се надява за ролята на главната героиня Веска, дори ѝ правят пробни снимки. Но е предпочетена Румяна Карабелова, а на Радева Бинка дава втората женска роля - на Надя. Приятелството си е приятелство, но Желязкова не ангажира Емилия в другите си филми: “Голямото нощно къпане”, “Басейнът” и “Нощем по покривите”.
“Много исках да играя в тях, но не ме “видяха” в никоя от ролите.
Мъчно ми беше,
даже им бях сърдита
известно време,
но когато филмите излязоха, всичко ми премина. Отлична режисьорска работа и интересни образи, изиграни от най-добри и талантливи актьори”, разсъждаваше Емилия.
Актрисата има щастието и да се докосне до света на Елин Пелин. Във филма “Сиромашка радост”, заснет от Антон Маринович по 6 разказа на класика в българската литература,
Емилия играе ролята на Христина - веселата внучка на дядо Корчан (Иван Братанов), която има дързостта да се надиграва на ръченица с Лазар Дъбака (Коста Цонев). Когато губи облога, му пристава.
Режисьорът Маринович явно се е побоял да допише Елин Пелин и да накара Христина и Дъбака да се целунат или поне да се прегърнат. Така Емилия пропуска шанса да целуне и Коста Цонев - още един красив български актьор, но пък двамата ще си партнират като съпрузи в дългия тв сериал “Дом за нашите деца”.
Бедни са годините, когато снимат “Случаен концерт”, няма подходящи тоалети за героите и от екипа намират спасение в една българска модистка, която шие по френски маниер: не взима мярка по познатия начин с метър, а увива плата около тялото на клиента и по него крои дрехата. На Емилия прави модерна червена рокля. След години с Невена Коканова трябва да присъстват на фестивал в Карлови Вари и отиват в Киноцентъра, за да си изберат подходящ тоалет. Невена си харесва същата червена рокля, Емилия - бяла, и така заминават на кинофестивала в Карлови Вари, където България е представена от “Среднощна среща”, в който играят Коканова и Любомир Димитров.
“Любовницата на Граминя” е първият филм, в който Емилия Радева работи със западен режисьор. Тя е сред групата български актьори, избрани от Карло Лидзани за второстепенните роли в лентата, показваща силните сицилиански страсти в италианския юг през 19-и век. Играе ролята на селянката Асунта - майка на Джема (Стефания Сандрели).
След “Спомен за близначката” (Асенка), “Снаха” (Юрталаница) и “Матриархат” (Жела)
киното почти
не предлага силни
драматични
и запомнящи се героини на Радева. Добре, че се появи сериалът по БНТ “Дом за нашите деца”. Ролята на Невена Алданова ѝ “ляга като ръкавица”. Тя е майка, съпруга, домакиня, баба.
Познатият ни тип българка, която се е отказала от професионална кариера, за да е в помощ на семейството си. Но не се е отказала от достойнството и принципите си и прави всичко възможно, за да ги предаде на наследниците си.
Емилия Радева, изиграла доста роли на майки в българското кино, е такава в руския сериал “Вангелия”. Тя е майката на Димитър, съпруга на Ванга. Участието ѝ е много малко и тя дори се колебае дали да приеме. Съгласява се, защото познава лично Ванга - с Невена Коканова са ходили при пророчицата.
“Заради паметта на Ванга и защото съм се докосвала до нея, се почувствах морално задължена да участвам във филма. И не съжалявам”, казваше Емилия Радева.
Светла ѝ памет на голямата актриса! Ще я запомним с таланта ѝ и с ролите, които пресъздаде на сцената и в киното.
