Малко момче попитало майка си: "Защо плачеш?”
"Защото съм жена?", отговорила му тя.
"Не разбирам", казало то.
Неговата майка просто го прегърнала и казала:
"И нивга няма да разбереш!"
По-късно момчето попитало баща си:
"Защо мама плаче като че ли без причина?"
"Всички жени плачат без причина", едва това могъл да каже бащата.
Малкото хлапе пораснало и се превърнало в мъж, но все още се чудел по коя причина плачат жените. Най-накрая попитал Господ:
"Господи, защо жените плачат толкоз лесно?"
Господ отговорил: "Когато създавах жената, тя трябваше да е специална:
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят и въпреки това достатъчно нежни, за да даряват удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от него.
Дадох й сила, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болка и изтощение без да се оплаква.
Дадох й нежност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички условия, дори като детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро, за да защити сърцето му.
Дадох й премъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога Бог изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до съпруга си непоколебимо.
И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти.
"Виждаш ли, сине", казал Гoспод, "красотата на жената не е в дрехите, които носи, нито във фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.
Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."
