Екстремните ниски температури обострят хроничните заболявания, най-масови обаче са инфекциите на горните дихателни пътища, каза в интервю за за Dir.bg главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.
– Ниските температури в последните дни не са необичайни за Европа. В момента сме свидетели на една такава арктическа вълна, стигаща до под минус 20 градуса.
– Екстремните ниски температури водят по-голям риск от различни заболявания, най-вече на горните дихателни пътища, но не само. На базата на това, при непрекъсната смяна на температурите и то при голям диапазон, да кажем, ако в помещението поддържаме 25-26 градуса, а навън е минус 10, то ние подлагаме организма на сериозен стрес, особено ако това се налага се прави 5-6-10 пъти на ден. Това изтощава организма и той трудно се адаптира. Разбира се, ако е добре трениран организъм, би трябвало да се справи, но за някои хора с по-високи възрасти и хронични заболявания, това е проблем. Допълнително се натоварва лигавицата на новия тракт, тя става по-чувствителна и по-лесно податлива на този тип респираторни вируси, характерни за сезона, а сега ни атакува и самият грип. Не трябва да се надценява обаче ролята на температура, изобщо на климатичните условия, защото една започнала грипна епидемия, както можем да кажем, че е почнала на европейския континент, трудно може да се повлияе от времето и от температурите.
Сега ние сме в етап на постепенно повишаване на заболеваемостта. Непосредствено преди празниците тя беше достигнала 130 на 10 000 души. Вероятно сега сме достигнали 150-160 на 1000 души. След тази седмица ще имаме по-точни данни за настоящата картина. Но ако наблюдаваме това, което се случва в Европа, то може да кажем, че повишаване на заболеваемостта ще продължи още 1-2 седмици докато някъде в страната се достигнат епидемични стойности – до 280-300 нo 10 000 дyши.
– Студът не намалява ли атаката на грипните вируси?
– Понякога влияе, защото има известно ограничаване на контактите, особено от рисковите групи и по-възрастните хора избягват да излизат на тези екстремни температури и заледен терен. Така че намаляването на контактите, намалява и заболеваемостта. Но не трябва да забравяме, че тези вируси много лесно се предават и не очакваме, че температурните условия по някакъв начин ще ги потиснат, нямаме основание за това. Освен това вирусите не се плашат от ниските температури. Когато в лабораторни условия се налага да ги запазим за по-дълго време, това става при екстремно ниски температури – от минус 20 до минус 50 градуса. И те остават жизнеспособни, а когато се затопли те пак стават активни. Така че не може да разчитаме на това, че студът влияе отрицателно на грипния вирус. По-скоро влияе на нашите социални контакти.
– Какви са последиците и рисковете за здравето в резултат на ниските температури? Имам предвид кои са най-уязвимите групи и какви са съветите Ви към тях?
От гледна точка на това, че имаме по-широко разпространение на респираторни вируси, конкретно на грипен вирус, това, което мога да препоръчам, са няколко неща. Първо за групите, които могат да си го позволят, а те същевременно са едни от най-рисковите – в пенсионна възраст и с тежки хронични заболявания, за тях препоръчвам да избягват да стоят навън, особено сутрин рано и вечер късно, когато температурите са най-ниски, малко да ограничат разходките и контактите, поне тези 2-3 седмици. Иначе за останалите, които трябва да излязат навън, на работа са, работят на открито да имат по-често почивки в затоплено помещение – на всеки час и половина да се приемат топли напитки, най-вече чай, които допълнително да помагат на организма да се адаптира по-лесно към тези големи амплитудни разлики.
А пък за тези, които имат нужда, но пак казвам, само за тези, които имат нужда, а не масово, да приемат и различни препарати. Изборът сега е огромен – могат да се приемат и хранителни добавки, и микроелементи, и поливитамини, които вече са ги ползвали и считат, че им помагат, за да засилят имунитета на организма. Тук могат да вземат и някои пчелни продукти – прополис, пчелно млечице, които имат доста мощен имуностимулиращ ефект.
– Студът оказва изключително силно влияние на хората със сърдечно-съдови заболявания, това ли е най-уязвимата група на студа?
– Зависи от гледната точка. Да, сърдечно-съдовите заболявания крият особен риск, защото рязката смяна на температурите и атмосферното налягане влияе на кръвното, предизвикват спазми и могат да провокират хипертонични кризи, инфаркт или инсулт. Но уязвими са и тези групи, които често боледуват, които често правят катари на горните дихателни пътища, имат хронични бронхити. Тези групи са особено податливи на вирусните инфекции.
– И в тази връзка съветът Ви е да ограничат контактите си, така ли?
– По възможност. Аз съзнавам колко е трудно изпълнимо това за активно работещи и учещи, но за тези, които могат да си го позволят, това е препоръчително, защото другите мерки, като носенето на маски, няма кой знае какъв защитен ефект. В Европа носенето на обикновена медицинска маска е широко разпространено, но е доказано, че не е кой знае колко ефективно. Маската е по-скоро ефективна за човек, който вече има първи признаци на грипа – киха, кашля, с цел да ограничи малко, чисто физически, разпръскването на вируса с частиците, които се изхвърлят. Но за здрав човек маската за час и половина се навлажнява, става пропусклива, а освен това не е комфортно цял ден да бъдем с нея.
– А как да реагираме, ако сме измръзнали?
– Зависи от степента на измръзване. В градски условия излизане за по-кратко време не крие някакви рискове. Ако обаче работата ни е свързана с дейност навън, при вятър, при намокряне на части от тялото и най-вече на краката и ръцете, се увеличават рисковете от тежки измръзвания. Особено ако това става извън населеното място, в планина или в полето. Тогава трябва да се направи всичко максимално бързо да се стигне до лекар, за да се предприемат съответните мерки за лечение.
– Времето също влияе и на ревматичните заболявания, нали така?
– По принцип тези резки смени в температурите обострят много заболявания, но аз акцентирам върху горните дихателни пътища, защото действието там е най-директно и най-видимо. Иначе студът води до обостряне на ред други заболявания. Затова всеки, който има хронично заболявания или е по-уязвим на болести, трябва да прилага по-щадящ режим т.е. да не се подлагаме на големи температурни разлики или да правим по-често почивки, ако работим навън.
– Какви са положителните аспект на студа по отношение на здравето ни?
– От медицинска гледна точка бих казал, че трудно могат да се намерят такива ефекти, освен ако не включим спортните дейности, като карането на ски, например, но пък да е съобразено с нашите собствени възможност. Добре тренирани хора могат да карат ски 4-5 часа, но не и малки деца и възрастни хора, които не са достатъчно калени да издържат дълго при такива условия.
– По отношение на грипа, къде сме в момента спрямо Европа и има ли разлика спрямо миналогодишното му разпространение у нас?
– Данните като интензитет са напълно сравними с миналогодишните, но все още е много рано да правим някакви изводи за грипа у нас. По-скоро гледаме какво се случва в някои страни в Европа, където грипът е по-активен в момента. Това са страните в едната част на Скандинавия – Норвегия и Швеция, Португалия и Турция, където заболеваемостта е над средната в Европа. Такава е и заболеваемостта в Украйна. Така че има много голяма вероятност при този интензивен поток от хора да си внесем грипни случаи, въпреки че нямаме нужда от внос, защото си ги имаме у нас. Само въпрос на време е при това широко разпространение на грипа да се достигнат епидемични стойности. Ние имаме още 1-2 седмици, за да достигнем епидемични стойности.
