Д-р Ангел Кунчев: Ебола поваля чрез:

- Как всъщност се появи вирусът и как атакува първата си жертва?

- Първият случай е бил регистриран в Гвинея през декември м.г. За съжаление пропуснати са 1-2 месеца, през които заболяването не е било диагностицирано, не са взети мерки и се стига до широкото разпространение. То се благоприятства от факта, че се "разнася" из гранична зона между Гвинея, Сиера Леоне и Либерия с малки селища в джунглата, без развита здравна система. В момента най-засегната е Либерия. Имаше "износ" на заболели и към Нигерия, но засега те са много малко, властите успяха да ограничат инфекцията. И пак да подчертая - нямаме бежанци от изброените държави. Но дори да предположим, че може заразени хора да минават през зелена зона (т.е. не през ГКПП), те ще се доберат до страната ни по мъчителен начин, и то след месеци. Заради всичко това шансът заразен с ебола да остане незабелязан и да внесе болестта у нас е наистина минимален. 

- Колко е инкубационният период на заболяването?

- До 20 дни, но най-често между 7 и 10 дни, и то с изявена клинична картина. Заразеният е с много висока температура, с невъзможност да ходи, а един-два дни по-късно го застигат тежки кръвоизливи. Те са отвсякъде - от нос, уста, гениталии, от вътрешните органи, т.е. засегнат е целият организъм. Затова такъв човек няма как да остане незабелязан. За съжаление няма специфично лечение. Няма с какво директно да атакуваме вируса, а се борим да намалим последствията от кръвозагубата, да възстановим загубените течности, използваме фактори на кръвосъсирване, макар и не много ефективно. Смъртността от ебола и преди, и сега е много висока. Днес тя е 60% от повалените, а при първите и по-стари епидемии в Конго (където през 70-те години на миналия век е открит вирусът и е кръстен на местна река, покрай която е повалял жертвите си) и в Уганда е достигала 90%. Настоящата епидемия от ебола е 12-ата в Африка, но досега те са се ограничавали до 50-60 души, най-много 200, но не и над 2000, както е в момента. А починалите вече са 1076.

- Как си го обяснявате?

- Трябва да се имат предвид промените във вируса, заради които той се предава по-лесно, т.е. придобива по-голяма патогенност, а по принцип е много агресивен. На второ място е фактът, че попада в райони с ниско развитие на здравеопазване. Вече се знае, че първият случай е с 2-годишно момченце в Гвинея. Тогава обаче никой не разпознава заболяването, не се реагира, затова умират сестричката и майка му. После - две лели, които присъстват на погребението на майката. Ако тогава медицинските служители са били предприели най-елементарни ограничителни мерки като хоспитализация на болния, издирване и лечение на контактувалите с него хора, вероятно въобще нямаше да се стигне до настоящото положение. А само преди дни в Либерия бе извършено въоръжено нападение на една от специализираните болници с цел ограбване. Само че се разбягали и пациентите с ебола (които можели да се движат). 

- Бихте ли описали как точно става предаването на вируса?

- Чрез близък контакт с болен или с труп. Поради тази причина се инфектират хора, които са били до болните, които са от семейството им, здравни работници (засегнатите са над 100), хора, участвали в погребални ритуали и др. Да, вирусът има точно такава особеност - не умира толкова бързо като останалите. Обикновено при инфекциозните болести причинителят, независимо дали е бактерия или вирус, загива няколко часа след като пациентът издъхне, тъй като няма среда, в която да живее. Вирусът на ебола обаче се запазва доста по-дълго, поради което няколко дни трупът е зарзен и когато опасността се подцени, се стига до разпространение на болестта. А основният механизъм на предаване е директният контакт с телесни течности на заболял - като се започне от кръв, серум, мине се през повърнати материи и диарийни изхождания и се стигне до сълзи, пот, слюнка, сперма. Всичко това съдържа вируса на ебола във висока концентрация. Уви, предаването е сравнително лесно, тъй като кожата на човека често има наранявания, през които при контакт с описаните течности инфекцията е налице. За съжаление медицината още не знае кой е резервоарът на вируса в природата, тъй като той е изолиран от най-различни животни (маймуни, антилопи, прилепи, гризачи). 

- Трябва ли граничните ни власти да предприемат допълнителни мерки?

- При такова заболяване най-важен е изходящият контрол, т.е. в засегнатите държави. А те го извършват. Да, няма 100% гаранция, ако пътуващият е в скрития, инкубационния период на заболяването и няма симптоми, по които то да бъде забелязано. Но е факт, че режимът е затегнат. Тъй като нямаме преки връзки с трите африкански държави, следим пристигащите от големите европейски летища като Брюксел, Париж, Франкфурт, Лондон. Т.е. издирваме хора с фебрилен синдром (с помощта на апаратура, засичаща висока температура от разстояние) и такива, които са сменяли няколко полета от Африка до България. Затова и днес (б. р. вчера) направихме среща с Гранична полиция, летищните власти, ВМА, Центъра по заразни и паразитни болести, Спешна помощ и др. и набелязахме конкретни мерки за обмен на информация и координиране на действията в случай на пристигане на заболял по въздух, суша или вода, както и при нелегално преминал през "зелена граница". Системата за реагиране е отиграна и работи от времето на птичия грип. На граничните служители и тези в бежанските центрове ще бъдат раздадени материали с инструкции, ще се разиграе и реална ситуация по евакуацията на болен, пристигнал на летище София.
Моят съвет е все пак, ако нямат спешна работа, българите да не пътуват до Гвинея, Сиера Леоне и Либерия.

Визитка

Роден е на 19 октомври 1959 г.
Експерт в редица
работни групи на
Европейския офис на
Световната здравна
организация, член е на 
борда на директорите на
Европейския център за
контрол на заболяванията.
От 2012 г. е главен държавен
здравен инспектор.