Все повече хора страдат от наднормено тегло. И някои вече са се отчаяли, без оглед от всевъзможните диети и лекарства.
Някои хора само като погледнат храната, тя сякаш се натрупва по бедрата, корема, ханша. Случва се тези два фактора да се обединят и тогава става още по-лошо. “Всеки четвърти българин е с наднормено тегло или затлъстяване. Прекаленият апетит, който наричаме вълчи, заставя човек да яде много повече, в сравнение с необходимо. При това не може да се насити дори когато стомахът е пълен. Налице е тежест в стомаха, а засищане не се получава, на човек му се иска да си похапне още.
Така с времето стомахът се разтяга все повече и повече, а проблемът се задълбочава”, коментира проф. д-р Донка Байкова, специалист по хранене и диететика, преподавател в Медицински университет - София.
- Проф. Байкова, защо толкова много надебеляха българите в последните години?
- По мои наблюдения българите не сме дебели само от преяждане с храна, а и от неправилния режим на приемане на тази храна. Цял ден не ядем, а на вечеря ни пада пердето и всичко отива в депа, най-вече под формата на мазнини. Причините за затлъстяването на българите се коренят в нездравословното хранене, обездвижването и липсата на навици за спортуване, наслагващи се стресови ситуации и липсата на обща здравна култура. Като се изключи наследственото предразположение, което е безспорно, предизвикателство пред световната медицина си остават борбата с неправилното хранене, липсата на двигателна активност и психо-социалният дистрес.
Подобно на американците и западноевропейците, основните фактори за надебеляването на българите са още лошото хранене и стресът. По данни на Националния статистически институт днес консумираме седем пъти повече мазнини, пет пъти повече захар, четири пъти повече алкохол и три пъти повече сол, отколкото преди 50 години. Съвременният човек е изцяло погълнат от високите технологии - работи седнал пред компютъра си, пазарува чрез него. Вместо да ходи пеша, използва превозно средство.
Вместо да се изкачва по стъпалата, използва асансьор. Не на последно място е психо-социалният дистрес, който всъщност се превръща в основен фактор за повишаване на телесната маса. Всекидневният стрес и икономическите проблеми са в основата на нарушената обмяна на веществата. Много жени все още вярват, че ако не закусят или пък не вечерят, ще свалят излишните килограми по-лесно. А по този начин правят обратното - забавят метаболизма, тялото се затруднява да изгори калориите прави си запаси и се натрупват излишни мазнини в тялото. Хапвайте често, но по малко, гласи златното правило. Доста често в проблемна ситуация изпитваме нужда да хапнем нещо, за да се успокоим и обмислим проблема.
Това е грешен и вреден за вас навик. Научете се да контролирате гнева си или поне да не го приглушавате с храна. Така проблемът остава нерешен, а на повърхността излиза нов - битката с излишните килограми.
- Кое в традиционната ни кухня води до затлъстяване?
- Това, че ядем свинско с кисело зеле, вратни пържоли, мазни колбаси, предпочитаме свинското месо. Ядем тестени изделия с много мазнини - баници, тутманици. Употребата на месо се е увеличила от 12 на 39 кг. Това е твърде много, още повече, българите ядат твърде тлъсто месо, а освен това консумират много яйца, сирене и млечни произведения, богати на мазнини.
Редица проучвания показват, че около 56% от българите имат наднормено тегло, а малко над 1,2 млн. души вече са затлъстели. За сравнение трябва да се каже, че през 70-те години на миналия век едва 22% от нашенците са имали този проблем, а при подрастващите подобни проблеми не са регистрирани. Днес обаче над 10% от тийнейджърите също са по-пълни от нормалното. Най-много са затлъстелите българи във възрастовата група между 45 г. и 55 г. Преди 40 г. нямахме телевизия с дистанционно Асансьорите не бяха толкова много, а в домашния бит прахосмукачките, пералните и миялните машини бяха лукс на бъдещето. Някои хора предпочитаха да ходят на работа пеша или с велосипед.
Повечето от тях работеха във фабрики ръчно и изразходваха значително повече физическа сила. Тогава българите се движеха повече и консумираха значително по-малко от сегашните 2347 калории на ден. Ако в резултат на обездвижването годишно увеличаваме теглото си с 1 кг, това означава, че би трябвало да намалим дневната си дажба със 100 калории и да увеличим разходките с 1 км. Това означава, че за да поддържаме що-годе добра физическа форма, трябва да извървяваме на ден поне по 2000 - 2500 крачки.
- Някои хора отслабват без специални диети и риск за здравето си само като ограничат количеството на храната?
- Така е. Има хора, които само като си сменят режима на хранене, постигат отлични резултати. “Закуската изяж сам, обяда раздели с приятеля си, а вечерята дай на врага си” е добър пример. Сутрин ние сме в най-висока активност на разградни процеси в нашето тяло и каквото и да изядем, ще имаме начин да го разградим и да не го натрупаме като запаси. На обяд все още имаме време да се движим и да го изгорим, но през нощта между два и три часа ние сме в най-висока активност на синтезни процеси и при неразумен избор на храна за вечеря всичко отива в мастните депа. - Да, но много хора не са гладни сутрин. Не е ли по-правилно, когато сме гладни, тогава да се храним?
- Апетитът определя потребностите, това е факт, но по-добре да си направим режим на приемане на храна. Тогава организмът ни е спокоен, че ще получи следващ прием и няма да прави запаси. Защото, пак напомням, ако не съм получавала храна дълго време, инстинктът за самосъхранение ме кара да насоча още първата приета хапка към мастните си депа. Ако той е спокоен, че в определен ритъм ще му се подава храна, не прави от нея запаси, а си я метаболизира, включва я в енергоразхода си и не работи икономично.
- За нас става ли т.нар. балканска диета?
- Според родни специалисти тайната на стройното тяло се крие в т.нар. балканска диета, която е заимствана в голямата си част от средиземноморската кухня. Тя е “открита” от американеца Ансел Джейс, който през 1945 г. акостира заедно с американските войски в италианския град Салерно и открива, че много болести като атеросклероза, хипертония, диабет, затлъстяване почти не се срещат в района на Чиленто. Тайната е в т.нар. средиземноморска диета. Да, тя става за нас, българите.
Хората у нас е необходимо да се научат да използват по-малко мазнини, захар и сол. Трябва да забравим и за сочното и мазно свинско месо. Далеч по-здравословна е консумацията на риба и морски деликатеси, пилешко и телешко месо. Вместо една бира на масата си можем да поставим чаша червено вино, което е силен антиоксидант. Всякакъв вид алкохол може да е полезен в малки количества, защото действа отпускащо, а междувременно разширява кръвоносните ни съдове. Киселото и прясното мляко също са задължителни за трапезата ни, защото са едни от най-полезните храни и е глупаво да се вярва, че те се консумират само в ранна детска възраст.
