Д-р Кателиева от Спешното отделение на Кардиологичната болница- Ето пред какви опасности сме изправени

- Д-р Кателиева, кажете каква е ситуацията със заболеваемостта в момента като специалист, който работи на първа линия - в Спешно отделение?

- Това, което виждаме от ежедневната си практика, е, че обикновено по това време на годината вече има спад на острите респираторни инфекции. Т.е. почти нямахме случаи на пневмонии, тук-там имаше бронхити, но основните случаи са били леки инфекции на горни дихателни пътища. 

За разлика от предни години т.г. имаше две вълни на грип А и Б. Първата беше през януари и февруари, като в началото на март имаше втора вълна само на грип Б. В момента в болницата, в която работя, има ръст на пациенти, които идват при нас с неспецифични оплаквания от задух и болка в гърдите.

Те по-скоро приличат на кардиологични оплаквания, но когато им направим рентгенова снимка, откриваме при голям процент от тях пневмонии. Т.е. разликата от предишни години е, че в момента имаме по-голям процент пациенти, които са с пневмонии. 

Уточняването дали това са остатъчни пневмонии от предните две вълни на грип или върху тях се наслагва коронавирус, това е основната задача, която има всеки спешен медик в момента в страната, във всички портали. Ние сме хората, които трябва да установим дали този задух се дължи на кардиологична или на белодробна причина.

И ако проблемът е белодробен, трябва да уточним дали тази пневмония е бактериална или е вирусна, върху която е насложена и бактериална. Т.е. това доста усложнява работата ни. Но искам да подчертая, че не всяка вирусна пневмония е заради Ковид-19. Така че пневмонията далеч не е присъда, това са лечими състояния.

Изключително важно е в спешното отделение, още на самия вход, с измерването на температурата на пациента, с попълването на анамнеза и анкета, ние да отдиференцираме този, който потенциално може да е заразоносител на коронавирус или да е болен от всички останали и да не допуснем той да се смеси с останалия поток от пациенти, които са с инфаркти, инсулти, хипертонични кризи, с травми и т.н.

Защото, за съжаление, в Китай са установили, че 40% от пациентите са се заразили в лечебните заведения. Затова ролята на лекаря в Спешното отделение е да не допусне да се смесят потоците на болни от коронавирус с всички останали пациенти.

- Как постигате тази цел?

- Ние в НКБ от 2 седмици имаме изолатор, който беше направен буквално за няколко часа. При постъпването на пациентите в Спешното отделение извършваме термометрия, снемане на подробна анамнеза и кратка анкета за това дали са пътували в чужбина, дали имат контакти с хора, които са потенциални носители на заразата, дали са ходили в Банско например, страдат ли в момента от кашлица, хрема, болки в гърлото, които са симптоми на коронавирус, и т.н. 

Ако даденият пациент има такава симптоматика или носи риск, ние го преглеждаме в отделно помещение, за да не смесваме потоците от болни. Тогава, ако можем да подозираме заразяване с коронавирус при тези хора, специално в нашето отделение има осигурени бързи тестове, с които проверяваме доколко това е коронаинфекция. Когато се усъмним за такава, търсим РЗИ и техен инспектор решава дали този пациент да бъде извозен към лечебните заведения, които са определени за лечението на коронавирус. 

Друг е въпросът в колко спешни отделения в страната има подобна организация. Благодарение на тази организация ние успяваме да гарантираме на пациента си, че няма да се разболее от коронавирус, когато дойде при нас. А ако случайно има този вирус, ние ще направим всичко възможно пациентът да попадне там, където му е мястото, а няма да го пуснем да се лута по системата и да обикаля болниците

Ако тази система я има навсякъде в страната и колегите мислят целенасочено за коронавирус, вероятността да се разболеят от него спешни медици ще бъде много малка, както и за пациентите, дошли в Спешното отделение. В момента има 17 болни лекари у нас.

- До момента имате ли вече установен случай на болен с коронавирус?

- Да, имаме вече един позитивен пациент, както и доста случаи, които са били обследвани като такива. Имаме защитно облекло за екипа от медици, който преглежда тези пациенти.

Но ни притеснява тенденцията, която наблюдаваме, а именно, че някои от пациентите не са докрай искрени с нас. Случва се да попадат при нас хора, които са под карантина. А ние впоследствие научаваме, че те са под карантина. Аз призовавам пациентите ни да бъдат достатъчно искрени, защото при този дефицит на ресурси в системата, понеже всички работим претоварени, да ни се казва всичко.

Ние няма да ги върнем, няма да им откажем помощ. Въпросът е да направим така, че те да бъдат максимално добре обслужени, без да застрашат всички останали. Защото от всички контактни на това заболяване, 20% развиват болестта впоследствие. Наистина, малко от тях го развиват в тежка степен.

- Какво друго натоварва работата на спешните отделения в момента?

- Това, което изключително много ни натоварва, е един поток от хора с панически разстройства. Те са физически здрави, но под влияние на всичко, което гледат и чуват, симулират симптомите 

На нас ни се налага на фона на истински болни пациенти да обръщаме внимание и на тези хора и по някакъв начин да се опитваме да бъдем психолози, да им помагаме да се справят с този стрес. Основателно е да има такива телефони, на които тези хора да могат да разговарят с психолози и да овладяват тревожните си разстройства, които допълнително се засилват от изолацията. 

По принцип мерките, които се взимат, трябва да са факт. Иначе здравеопазването ни ще бъде поставено на колене, което виждаме в Италия. Но може би трябва да се говори малко повече на хората, че при задух, сърцебиене, усещане за недостиг на въздух, без никаква симптоматика на инфекция, става дума за паник атаки. 

В момента истински болните ни пациенти - с инсулти, с инфаркти, със съдови състояния, някак си закъсняват с диагностиката. По-късно попадат при лекар, отколкото преди. На всички ни прави впечатление, че ръстът е основно на пациенти с тревожно разстройство и с някакви белодробни инфекции. Останалите пациенти, които винаги ги е имало, изчезнаха някъде или по-късно търсят помощ, когато, за съжаление, понякога нещата са необратими.

- Вие лично страхувате ли от новия вирус?

- Страхувам се от това хората, които сме на първа линия, да не станем разпространители на заболяването 

Привърженик съм за това да бъдат изследвани всички, работещи на първа линия - това са хората, които работят в ЦСПМ в страната - около 7000 души и в спешните портали на болниците. Това са и личните лекари - армия от около 15 000 човека.

Тези хора контактуват непрекъснато с потенциално болни или вече разболели се от коронавирус пациенти. За съжаление, тези хора никой не ги изследва. Изследват ги едва когато проявят тежките симптоми на заболяването. 

Имам колеги, които са били контактни на коронавирус, поставени са под карантина, разболели са се, но тъй като не са развили максимална клинична симптоматика, за да бъдат приети в болница, в момента са в домовете си и не знаят дали са болни от коронавирус. Това е недопустимо!

Така че аз по-скоро съм за затягане на мерките за контрол на заболеваемостта сред хората, които работят на първия фронт - нещо, което не виждам на този етап, отколкото за масов скрининг на населението. Всеки един от нас или го има, или го няма това заболяване, или го има в различна степен развито.

С бързите тестове се хващат само тези, които са преболедували или са в много по-напреднали стадии на болестта. Така че с този скрининг няма да го хванат. Но ако направят сред нас масов скрининг, ще хванат хората, които са заразоносители и ще ги извадят от системата. 

Аз лично като човек се страхувам от вируса като всички останали, но си обичам работата и я работя с удоволствие. Повече се страхувам обаче от карантината, да остана затворена вкъщи за 14 дни, в изолация от близките си и от работата и ежедневието си.