Вече години наред доктор Людмила Емилова събира десетки родни звезди в центровете си за отслабване. Какви са обаче нейните съвети към всеки от нас, който няма време и средства, за да се погрижи за здравето си в нейните т.нар.
- Д-р Емилова, как трябва да готвим у дома, за да се храним здравословно?
- Храната ни трябва да е преминала през колкото се може по-малко термична обработка. А това означава, че колкото по-малко готвим, толкова по-здрави ще бъдем, както и с по-нормално тегло.
- Трябва да внимаваме и в количествата, нали?
- Разбира се, но ако обичаме да си хапваме повечко, можем да прекаляваме само с количеството на плодовете и зеленчуците. Те няма да ни направят по-пълни или пък да ни разболеят. Основно правило е обаче да дъвчем много добре, дълго и продължително. Тогава ще бъдем сити, защото самото дъвчене дава чувство на ситост, храната се приема по-добре и нямаме проблеми със стомаха. А по този начин и по-дълго се наслаждаваме на вкуса на яденето, без да поемаме големи количества.
- Казвате да ядем плодове и зеленчуци, но повечето от тях се пръскат с химикали против вредители. Дали е правилно да посягаме към тях?
- Така е, но един от най-големите специалисти по хранене в света – Джоел Фърман казва, че по-добре да ядем сурови плодове и зеленчуци с малко химикали в тях, отколкото да ядем животински храни. В последните винаги присъстват химикали – хормони, антибиотици, консерванти и какво ли още не, което се дава на животните.
- Но какъв е вашият съвет – дали да се лишим напълно от месото?
- Зависи дали искаме да ядем месо или не. Най-добре е, разбира се, да не ядем месо, но ако преценяваме, че не можем да се откажем от него е добре да го ядем по-рядко. Според мен обаче трябва да се опитаме да се лишим от животинските храни. Няма по-добър начин да сме здрави от това да се откажем от този тип продукти. Тук е мястото да кажа, че не бива да заместваме месото с бяло брашно и бяла захар. Това не е здравословно хранене и можем да бъдем също толкова болни, колкото ако ядем животински продукти. Рискът определено е голям. Не бива да заместваме едното с другото.
- Предполагам, че сте противник на любимата на българите сланина?
- Тя не е най-вредното нещо, което човек може да хапне. Ако ядем сланина, която не е пържена, печена или варена, а само сурова и не много солена, можем да си я позволяваме от време на време. Но препоръчвам да е в малки количества.
- Трябва ли да ползваме много подправки или не?
- Зависи от това, доколко е готов стомахът ни да приема подправките. Хубаво е да ги имаме в менюто, но в количества, в които няма да навреди.
- Напоследък се заговори за чудодейната сила на джинджифила, той е част от много диети и рецепти. Разкажете повече за него?
- Той е наистина невероятен. Но трябва да се приема внимателно от хора, които имат проблеми със стомаха. Няма значение дали става дума за чай или за рецепта, според която трябва да го настържем и да го смесим с нещо.
Невероятен е за подсилване на имунната система при всякакъв вид инфекции. Знаем, че често имаме някакви възпаления, каквито и да са те, това е отворена врата за раковите заболявания. Така че джинджифилът може да се приема като невероятно средство срещу инфекции и срещу рак. Но е важно да не тормози организма, както казах вече. Има една много популярна и изпитана рецепта за лечение на ставни болки – настъргва се корен от джинджифил, смесва се с мед и се приема по една чаена лъжичка от това чудотворно лекарство сутрин, обед и вечер. Ако искаме да приемаме тази смес, трябва за започнем със съвсем малки количества.
- Вие споменахте рака. Може ли само с помощта на правилното хранене да се отървем от тежки заболявания като туморите?
- Категорична съм, че можем да се предпазим. Правени са изследвания. Сред група от ракови клетки се поставят различни видове храни. Вижда се, че там където се постави чесън, развитието на рака спира. И това се оказва най-доброто средство срещу него. А знаете, че той е употребяван от българите векове наред. Сега отново се доказа колко е полезен. Същото се отнася и за боба. Знаете, че българите са оцелели защото са си хапвали от него в по-голямата част от годината. Разбира се, в това число да сложим и нашенското кисело мляко. Но с него са се хранили в определени дни от годината – в дните, когато овцете и козите са давали мляко. Кравите са били рядко срещани на времето и са били привилегия на богатите хора. В последните години се оказа, че бобът е по-полезен отколкото сме си мислили. Той може да ни предпази от диабет, както и дори да ни излекува. Връщаме се назад към онова, което знаем от прабабите и прадядовците и начина, по който те са живеели и са се хранили. А като добавим и постите, около 200 дни в годината, с помощта на които са се разтоварвали от всички животински храни, ето една прекрасна рецепта за дълъг и здравословен живот.
