Д-р Неделя Щонова разтърси България с тези думи за нещастието с младата майка във Враца

Срамувам се.

И се чувствам ужасена.

Както изтезавани от тази гледка с клетото детенце се чувстват и хиляди хора.

Майчица умира пред очите на малкото си невинно момченце.

Толкова неща съм виждала през годините, но тази сцена наистина ме жигоса.

Жестокост значи дяволска безчовечност, значи цинизъм, безразличие, безпощадност.

Това е болест, жива болест, която лети из въздуха, сграбчва бая хора по пътят си и ги запраща все по-надолу в разкапаната бездна на тоя пълен с мерзост свят.

Колко всемогъща стана тая жестокост и безчовечност днес?!

Безчовечност пред страдащи хора?!

И откъде е всичко това?!

Системата ни убива? Или ние правим системата?!

Терзаят ме тези мисли цяла нощ.

Такова унижаващо отношение към човешкия живот?!

Пред очите на едно дете...

Без грам съдбовни пориви към нещо свято, пред човешкия живот?!

Това учи на много и страшни неща.

Всичко днес учи на шокиращ егоизъм.

Шокираща безчовечност.

И апатия!

И какво следва?

Ще роптаем, ще се възмущаваме, ще размахваме ръце, въздишки, малодушни сълзи, съпротива, безсънни нощи...

Адекватна гражданска съвест?

Мечти захвърлени на бунището?

И утре? И утре какво?

Пак ще бъде същото?!

Пак ще бъдем слаби пред гредите на прогнилата система.

Пред примера на безчовечност, която ражда още повече и повече безчовечност.

В остатъка от дните ни...

Така ли?

Толкова ли сме безсилни??

Изтръпвам...

Ние чувство за вина... не обичаме да носим...

И ще кажем само в скоби, че това било поредица от грешки... довели до необратимата трагедия... когато пак една жена издъхнала в спешното... защото няма истинска система, а само безобразно здравеопазване, нямало морал в съвременния свят и целият ни полудял живот бил една своеобразна шокова зала... ами да така е, шокова зала е тоя живот. Звяр е, хищен е!

Но с моя си идеализъм ще кажа, че първо, винаги първо, има Човешки протокол, и после идва всичко останало!

Жената е спешна! В такъв момент тръгваш гол, бос, по пижама, тичаш, тичаш дори като луд, бориш се за всяка секунда, забравяш името, забравяш ЕГН-то, летиш към реанимация, помагаш на хората, а не висиш пред регистратура. Ситуацията е код червено!

Наистина съм в потрес. И много тъжна.

Медицина без човечност. Наука без човечност.

Знания без човечност. Политика без човечност.

Алгоритми без човечност. Паднала човечност.

Да се молим светът да се вразуми.

Моите най-искрени съболезнования пред тези хора, пред това семейство.

И пред това клето дете... мила, миличка душичка... дано този спомен, някак, да се заличи от клетата му главица...

Цяла нощ ме жигосваха едни мисли... и трюмовете пълни с лепкав мрак... и какво е било в душата и в сърчицето на това дете...

Никое дете, никога, никога, никъде, никъде, не бива да става свидетел на това и не бива да преживява това!

Децата са святост, бъдеще, отговорност, съдба".