Доброкачественият тумор се наследява от майки и баби .
Медицината все още не може да отговори вследствие на какво точно определена жена има миома, а друга не. Ясна е връзката с наследствеността - постоянно се наблюдава при майка и дъщеря, при сестри, но това не е абсолютно правило.
Обикновеният гинекологичен преглед ориентира лекаря в достатъчна степен.
“Миомната болест продължава да бъде водеща причина за оперативни гинекологични интервенции у нас и независимо от това, че разполагаме с всички познати методи за диагностика и лечение, процентът на жените, лекувани по този повод оперативно с радикална хистеректомия, все още е неоправдано висок.” За това алармира д-р Румен Велев, директор на столичната АГ болница “Шейново”. По неговите думи “у нас се наблюдава преди всичко дефицит на ранна диагностика, на профилактичен подход и на адекватна предоперативна подготовка за тези интервенции.”
По данни на НЗОК през 2013 г. са били извършени 4237 хистеректомии, като 63% от тях са били по повод на миомна болест. “Броят на хистеректомиите с точност ще бъде намален в близките години, тъй като Дружеството на акушер-гинеколозите неотдавна прие консенсусна декларация за медицинско поведение при миоми при небременни жени, който изчерпателно описва съвременните методи за диагностика и лечение и определя индикациите за приложение на един или друг подход”, посочи известният акушер-гинеколог.
- Д-р Велев, каква е целта на кампанията “Повече за НЕЯ”?
- За нас най-важното е да извадим проблема “миоми” от зоната на мълчанието и стигмата. Все повече жени вече са склонни да говорят за проблема си и да търсят съвременни алтернативи за лечение на заболяването. Това беше търсеният ефект и смятам, че го постигнахме.
По данни на Световната здравна организация над 70% от жените от бялата раса и над 90% от афроамериканките страдат от миомна болест. 40% от жените с миоми са в детеродна възраст. От 300 000 гинекологични хирургични интервенции в страните от ЕС за година 230 000 са били хистеректомии. Това не бива да се случва, трябва да се запази матката. Разполагаме с всички достъпни медикаменти за консервативно лечение. Надявам се Здравната каса да поеме заплащането на лекарствата, те са скъпи и не всяка българка може да си ги позволи.
- Туморно образувание ли е миомата? Доколко е необходимо да се страхуваме от нея?
- Миомата действително е туморно образувание, но доброкачествено. Това жените е необходимо да го осъзнаят и не трябва да се плашат. 95% от всички гинекологични болести са свързани с миомите на матката. 40% от жените в репродуктивна възраст страдат от това заболяване. След 40-годишна възраст този процент се увеличава. Голям проблем е, че
тази болест засяга младите жени - на 25-35 г.
По-високо предразположени към миомна болест са жени с наднормено тегло, хипертонички, генетична унаследеност. За съжаление не можем да профилактираме появата на миоматични възли. Това заболяване все ще го има, няма да изчезне. Въпросът тук е какви мерки ще вземат жените, когато разберат, че го имат. Отново за съжаление, но всяка втора българка е с миома.
- Кога е опасна и пречи ли на забременяването?
- Най-често тя е първоизточник за стерилитета. Ако не може да забременее, жената е необходимо да се прегледа и ако има възли, е добре да се отстранят. Но имаме и много случаи, когато се установява бременност и наличие на миома. Лекарят преценява дали тази миома ще попречи на бременността, но решението е изключително на майката.
Кръвоизливите са най-честите усложнения от миомата. Най-често се налага кюретаж, за да се спре кървенето. Жените получават анемия, чувстват се отпаднали, неработоспособни, животът им не е комфортен. 10 см миома се напипва даже през корема, но пациентки не си обръщат внимание, неглижиран проблема и не ходят на лекар.
Затова се налага да се премахне цялата матка, което при нераждали жени е голяма драма.
- Какво раждане бихте препоръчали на една жена - естествено или със секцио?
- Господ е създал жената да ражда по нормален начин и наистина това е най-доброто нещо. Независимо че в съвременните условия процентът на цезаровите сечения е доста висок.
Много са причините, заради които жените избират операцията. Разбира се, освен чисто медицинските показания, съществуват и страхове при жените да не си развалят фигурите, да не се мъчат, да не се получат разкъсвания... На тези жени това, което мога да кажа, е, че цезаровото сечение не е безопасен метод, той си има своите усложнения и те са много по-сериозни и тежки от тези при нормалното раждане. И не би трябвало заради някакви страхове за бъдещето да прибягват до раждане по оперативен път. Възстановяването на фигурата след раждането зависи донякъде от волята на жената и донякъде от нейната конструкция, гените.
