Д-р Симидчиев разкри плашещи данни за всеки 5-ти, преболедувал Ковид:

Така че извънредната епидемична обстановка може да бъде отменена, без да се отменя заповедта на министъра. Това са част от промените, които предлагаме и които във вторник бяха гласувани от здравната комисия в парламента.

В закона за здравето се разписва кои и в какъв обхват мерки могат да бъдат вземани от министъра по предложение на главния държавен санитарен инспектор и съвместно с различните региони, защото всеобщо е разбирането, че контролът на пандемията  е по-добър, когато се осъществява на регионално равнище, т.е. в регионите където има пикове да могат да се въвеждат мерки, за да се съхрани максимално икономическата и социалната активност на хората.

- Не избързвате ли с отменянето на извънредната епидемична обстановка, след като смъртността от COVID продължава да е висока?

- Това, което се вижда в динамиката на пандемията е, че броят на случаите е с тенденция към намаляване. Почти половин месец няма над 2 000 случая дневно, броят на болните в интензивни отделения и на пациентите в болници също е под 2 000, така че дойде време да не се подновява извънредната епидемична обстановка.

Вече втора година сме в извънредна обстановка и се случиха други извънредни неща – извънредно се внесе инфлация на базата на това, че енергийните източници поскъпнаха много, извънредно има война в Украйна, която доведе и до хуманитарна криза. Извънредността на пандемията, която продължава втора година, вече престава да бъде извънредна.

Трябва да измислим механизъм, по който да може да се превърне в рутинен начин за контрол, а не постоянно да чакаме някой извънредно да управлява процеса.

- Маските на закрито ще са пожелателни, какъв е вашият съвет като пулмолог – да ги носим ли, или да ги изхвърляме?

- Твърдо и убедено мога да кажа, че маските имат значим ефект върху намаляване на прехвърлянето на вируси от един човек на друг, както когато маската е сложена на човек, който може да излъчва вируси, т.е. е заразен, така и когато я носи здрав човек, за да се предпази от вирусите. Маските FFP2 и FFP3 са най-ефективното средство, срещу аерозолни инфекции, каквато вече доказано е  COVID-19.

Маската е най-ефективният начин за контрол, който освен всичко друго няма негативни ефекти върху икономика, върху социална дейност. 

- Как след като отпадне извънредната епидемична обстановка личните лекари ще дават направления за PCR тестове, или от утре отново ще плащаме пробите?

- Аз повдигнах този въпрос по време на дебатите в комисията. Става въпрос за връщане на нещо както е било преди епидемичната обстановка - полимеразно верижните реакции са високо специализирана медицинска дейност, те бяха такива преди въвеждането на извънредната обстановка и единствено промяната в Националния рамков договор ги направи достъпни общопрактикуващите лекари да могат да ги назначават по време на извънредната обстановка.

Сега с премахването на тази обстановка се върна статутът на  високо специализирана медицинска дейност, която налага специалист да ги назначава. Смятам, че назначенията на  PCR тестове трябва да останат при общопрактикуващите лекари и това трябва да е регламентирано в Националния рамков договор или в подзаконов нормативен акт, какъвто е наредбата на министъра на здравеопазването т.е. това е нещо, за което аз активно бих съветвал да се промени.

Ще дам пример – когато има хора с инфекциозна симптоматика те трябва да бъдат диагностицирани и е добре това да стане с лекаря, който ги вижда, независимо дали е общопрактикуващ или специалист, вместо да бъдат препращани на втори лекар. 

- Ще останат ли допълнителните пари за лекарите, след като вече няма да има първа линия?

-  Още при въвеждането на извънредната епидемична обстановка беше ясно, че тя продължава в икономическите си аспекти до три месеца след отменянето й. Вече е приет актът с който се фиксира този срок не да е до три месеца, а да е три месеца. При положение, че вече няма част от нещата заради които се въведоха тези мерки е логично те да отпаднат, или ако е необходимо да бъдат приети мерки по друг механизъм.

- Като пулмолог с какви усложнения след  COVID се срещате и обратими ли са последиците?

- Заради работата си в парламента възможностите да виждам пациенти са доста ограничени. Повечето пациенти, които срещам имат остатъчни проблеми с дихателната функция. За съжаление това не е рядък страничен ефект – някъде до 20 %, или всеки пети преболедувал може да има остатъчни явления в областта на дихателната система, има такива и в областта на сърдечно-съдовата система и в нервната система.

Това беше и причината още от самото начало на пандемията да говоря: Хора, дайте да не се разболяваме, да направим всичко възможно да не се разпространява инфекцията – да предотвратим не само смъртността, в която сме световни първенци, но да предотвратим и тежките усложнения.

Това няма да е последната вълна на този вирус, той мутира много бързо. Ако хората нямат имунологичната подготовка и превенцията за повторни, тежки боледувания ние ще боледуваме все едно е една от първите вълни. Поради тази причина, хора, моля ви, има възможност да се ваксинирате.

Безплатно е, ваксините  са ефективни в намаляване тежестта на заболяването и в намаляване на смъртността. Да, не предпазват от боледуване и затова в момента в Гърция има над 18 000 заразени за ден, във Франция и в Германия са над 100 000 заразените на ден, но техните здравни системи не са натоварени. Нямат починали, нямат хоспитализирани...

- Не разбрах процесите при постковид обратими ли са?

- Опитът ми показва, че един от седем, които идват при мен с остатъчни явления, остава с трайни изменения. Т.е. от двайсетте процента, които имат дълготрайни изменения от порядъка на 12 до 24 месеца, един на седем остава пожизнено с инвалидизиращи изменения.

- В какво се изразяват тези изменения?

- Когато белият дроб действа нормално, той е като мех, като гайда, той трябва да бъде мек и еластичен. След  COVID на определени участъци той става твърд, неразтеглив и това намалява количеството въздух, което може да влиза и да излиза  от белия дроб.

Получава се нещо, което се нарича белодробна фиброза и тази фиброза пречи  когато се налагат по-големи физически усилия. Дробът не може да се разтяга и в резултат на това започва задух, задъхване.

- А чести ли са случаите на белодробни емболии?

- Да, това е въпрос, който често се дискутираше покрай ваксинацията и покрай боледуването. Това, което знаем, е че ваксинацията увеличава риска от определени видове емболии с три пъти. Нещото, което не се каза, е че боледуването увеличава същите тези локации на тромбозата 30 пъти, т. е. ваксинацията намалява вероятността от тромбози десетократно.

Още през юли 2020 г. имах публикация, в която говорих, че заболяването е повече васкулит, отколкото е белодрробно заболяване. Т.е. то засяга кръвоносните съдове и като такова заболяване може да има всякакви ефекти извън белия дроб – върху черния дроб, върху панкреаса, върху централна нервна система, върху сърцето и т.н. Това, което ще продължим да виждаме са късните усложнения в различни органи и системи.

- Ще ви помоля да коментирате и идеите на колегата си от „Продължаваме промяната“ - Антон Тонев за реформа в здравеопазването. Какво мислите за премахването на личните лекари?

- Много внимателно следя процесите още от въвеждането на личните лекари. Знам защо бяха въведени, знам и грешките по развитието на  идеята. Предложенията на „Продължаваме промяната“ трябва внимателно да бъдат дискутирани първоначално в рамките на коалицията, а след това и в зала.

Идеи има много и разнообразни, важното е да са работещи. Всяко нещо, което работи, трябва да бъде оставено да работи докато се докаже, че може да се направи нещо по-добро. В момента виждам идея, която предлагат от ПП, но не съм видял разчети и какъв би бил ефектът от въвеждането на такава система.

По-склонен съм да смятам, че личният лекар има предимства заради това, че е семеен и познава пациента в един продължителен период от време. Да, съгласен съм, че след  дигитализацията на националната информационна система част от тези неща ще са включени в нея, но извън личното досие, което ще се въведе има и семейна анамнеза – боледуването на майката, на бащата, на децата.

- Много от личните лекари не се интересуват нито от пациентите си, нито от семейната история на заболяванията им, за разлика от някогашните участъкови лекари. Съгласен ли сте?

- Личните лекари според мен все още имат своето много съществено място във функционирането на здравната система. Във всяка една система има върхове и черни овце. Колкото до участъковите лекари от старата система на Семашко те бяха участъков терапевт, участъков хирург и участъков акушер-гинеколог. Това беше светата троица на първичната помощ.

Тези специалисти се занимаваха с отделни части на медицинската експертиза и отделно от това те служеха като диспечери към хората в болничното здравеопазване. Това е доста неефективен механизъм, защото дребни хирургични интервенции и голяма част от хроничните болести могат да бъдат обхванати от общопрактикуващите лекари.

- Смятат джипитата трябва да останат и че са достатъчно ефективни?

- На мнение съм, че общата медицина е специалност, т.е. те са специалисти обща медицина, т.е. те са специалисти по често срещаните в извънболничната помощ заболявания. Участвал съм в съставянето на програмите за обучение на общопрактикуващи лекари.

Зная как трябва да има обучаващи практики, за да могат студентите да се срещат в реалната практика в извънболничната помощ с хората, които идват защото ги боли гърло, или защото имат болка в кръста, или защото имат други банални, елементарни проблеми, за които трябва компетентно да бъдат прегледани.

Тази система има големи предимства и тя позволява да се структурира като предоставяне на медицинска услуга, така и да се финансира като услуга. Големият проблем е, че непрекъснато се твърди, че няма пари,  че не достигат, но 10 млрд. лева минават през здравната система.

Т.е. пари има, въпросът е дали тези пари вършат работа и затова трябва да има много ясни отговорности. Истински голямото предизвикателство е не да наливаме повече пари преобладаващо в болничната система, защото сега 60 % от това, което влиза в НЗОК отива за болнично лечение. Болничното лечение е за най-тежките, за най-запуснатите случаи.

Ако ние продължаваме да не спираме прогресията от леки към тежки заболявания, постоянно ще ни се налага да финансираме края на тежките усложнения. Това е все едно да имаме кола, която като почне да скърца някъде да си  запушим ушите и да чакаме да се счупи нещо, за да я вкараме в сервиза за два месеца. Не бива да допускаме леките заболявания да станат тежки, т.е. трябва да има много по-голям фокус на превенцията. Болничната помощ не бива да се разраства повече.

Кой е д-р Александър Симидчиев

Д-р Александър Симидчиев е роден на 23 април 1962 година. Кариерата му започва от Специализираната болница за лечение на белодробни болести “Св. Пантелеймон” в Перник. Впоследствие е назначен като асистент в Университетска болница по белодробни болести “Св. София” в столицата. До 1996 г. работи в голяма компания за медицинска техника, а от 2001 г. до 2016 г. е продуктов мениджър и директор на отдел в GlaxoSmithKline Kанадa.

От началото на 2017 г. доц. Симидчиев е началник отделение по неинвазивна диагностика в Медицинския институт на МВР, член на Българското дружество по белодробни болести.

Депутат от ДБ в 45-ото, 46-ото и 47-ото НС.