През нашето детство, въпросът за джобни пари, съвсем не измъчваше родителите ни. Парите преди нямаха такова значение, както сега. За какво можеше в ония времена да се изхарчат пари? Да се отиде на кино, да се купи сладолед,… но те струваха стотинки.. Крупна сума в ръцете на едно дете впечатляваше и тревожеше. Хората не бяха така разединени както сега. Затова новината за много пари в детските ръце бързо щеше да долети до ушите на техните родители. Но днес в живота на нашите деца парите заемат далеч не детско място.
Променят се времената и условията на живот.
Днес не са редки случаите, когато дори тригодишните се ориентират в стойността на телевизорите, компютрите, мобилния телефон или марките автомобили.
- Жоре, дай ми твоите парички, че не ми достигат за покупката.
- Ще ти дам, ако ми ги върнеш и добавиш още едно левче, само тогава!
- Добре, не се тревожи, ще ти дам!
Подобен диалог не е рядкост в наши дни. Проблемът „деца и пари“ не се решава така еднозначно както преди. Затова у родителите остава открит въпроса…
Да даваме ли пари на децата в предучилищна възраст?
Психолозите и хората с дългогодишен опит от работа с деца казват категорично Не! В дадения случай е от полза поговорката, че щастието не е в парите.
Обясняват позицията си много просто. Децата в предучилищна възраст винаги се съпровождат от възрастни. Всички покупки се правят мама и татко, а в детската градина свои пари не са нужни.
Желанието да имат, представлява желание за самоутвърждаване в детския колектив. Но такова самоутвърждаване се отразява отрицателно върху формирането на детската личност. Ако иска да се налага или демонстрира нека да е за сметка на добрите черти от своя характер и умения, а не за сметка на вещите, играчките, парите. За един човек е важно какво умее, а не какво има!
Да се дават на децата недетски привилегии означава да се забавя тяхното психологическо развитие. Свикват да получават всичко наготово без да прилагат никакви усилия. В резултат се появява инфантилизъм, неумение и нежелание труд. Освен това започват и да се развиват неприлични и прекомерни апетити и претенции.
Да се дават ли джобни пари на децата от малките класове?
Както твърдят специалистите, няма особена нужда. Разбира се, за закуска, или, да речем, класът ще ходи на театър, кино или някое друго мероприятие, малко пари няма да попречат. Една малка и прилична сума няма да предизвика завист у съучениците и няма да провокира ненужно и необмислено харчене на пари. В училище „размахването“ на повече пари може да бъде повод за агресия от по-големи ученици.
С порастването се увеличава и потребността от пари. Рождени дни на съученици и приятели и други празници предполагат купуването на подаръци, колкото и да не са скъпи. За такива цели е добре да имате в къщи касичка. От една страна тези пари не изкарани с труд от детето, но от друга страна му се дават при първо поискване. Така се ще се формира разбирането, че за да купиш нещо, трябва да събереш необходимата сума. По този начин детето се учи да премерва желанията с възможностите си.
На какво е важно да обърнем внимание
Спестяването понякога се превръща в страст. Детето може да развие прекалена пестеливост. Обърнете внимание ако детето често го наричат скръндза, скъперник, в такива случаи е по-добре да не правите касичка. Децата могат да използват касичките и самостоятелно. Но трябва да съблюдава правилото: да не се купуват неща, забранени от родителите още преди появата на касичката.
Струва ли си да се плаща за добри оценки?
Еднозначно и твърдо – не! У детето може да се създаде впечатление, че хубавите оценки са нужни повече на родителите, отколкото на него самото. След като плащат, значи им е нужно. И ще се мотивират повече за оценките, а не за знанията. За да изкарат повече пари и да не огорчават родителите си, децата започват да хитруват и да крият лошите оценки.
Трябва ли да се плаща за домашна работа?
По-добре не. Така предлагате на детето да стане наемен работник. А философията на семейството се гради върху други принципи: любов, взаимопомощ и разбиране. Което е по-лошото – децата свикват да правят всичко само срещу заплащане и пари. Какви ще са последствията? Като станат възрастни, дали ще ви разбират и помагат, или ще продължават да ви гледат в ръцете за пари? Или родителите ще продължават да осигуряват възрастното си детенце до края на дните си.
Тинейджърът и джобните пари
В този случай въпросът е най-наболял. Не бива да изпускате контрола! Подрастващите жадуват за самостоятелност, а съблазните в съвременния свят дебнат отвсякъде. Тук е нужна насочена финансова подкрепа, в случай, че не се опасявате за поведението на детето ви.
Работата през ваканцията трябва да се одобрява. Първите пари, изкарани с труд са важно събитие в живота на тинейджърите. Те започват реално да оценяват своите възможности, да разбират как се изкарват парите. Настъпва своеобразна преоценка на ценностите.
Ще бъде добре когато част от изработените пари младежът дава в семейството. Така именно се научава да се грижи и помага` на близките си.
Пари за подарък
Да се подаряват пари на някои празници е обичай, съществуващ при много народи. И ние даваме на децата си по Коледа и Нова Година пари. Макар че правило няма. Все пак на по-малките деца е по-добре да им направите подарък. За по-големите може да се окаже, че най-добрия подарък е пликът с пари.
Вие, като родители , най-добре познавате децата си. Преценете сами какъв е най-разумния вариант за тях. Успех!
