Анна имаше три апартамента: два двустайни и един едностаен. Тя беше наследила всичко.
- Никога не казвай веднага, че имаш богата зестра. Едни ще ти завиждат, други ще ти искат парите”, често повтаряше баба ми. И Анна винаги следваше този съвет.
- Да не е стъпила тази селянка повече в къщата ми! - извика Галина на сина си в кухнята. Анна, седнала в хола на тристаен апартамент, чу всяка дума перфектно.
- Иначе ти самият ще отидеш да живееш при нея на село!
- Мамо, стига толкова. „Тя ни чува“, промърмори Росен.
- Ами нека чуе. Дано е достатъчно умна да намери изход!
Разговорът замря.
Анна изчака няколко минути, надявайки се Росен да я последва. Но човекът, който тази сутрин й се закле в любов и обеща да свали луната от небето, така и не се появи. Той избра да остане послушен син. „Свободата е безплатна“, помисли си Анна, излизайки от апартамента им. Разбира се, че беше притеснена. В крайна сметка тя обичаше Росен (или си мислеше, че обича?). „Ако знаеше за зестрата ми, може би щеше да хукне след мен. Но пак щеше да ме предаде друг път. Всичко е добре, което свършва добре. Баба беше права. О, колко правилно!“ Но колкото и да се опитваше да се успокои Анна, душата я болеше от негодувание.
Минаха три години. През това време Анна срещна Спас, влюби се в него и се омъжи за него. И тогава дойде денят, когато тя беше изписана от родилния дом със сина си. Тя беше посрещната от Спас и родителите му. Предавайки сина си на баща му, Анна забеляза Росен и майка му наблизо.
- Ако вземеш детето от родилния дом, ще те изгоня на улицата! Синът на тази жена няма да живее в моята къща! - извика Галина.
- Мамо, защо синът ми е виновен!? Ти сама ми избра тази „жена“ за съпруга! „Добро момиче! От добро семейство! - Помниш ли как я похвали? Значи и ти си отговорни за това, че е изоставила детето! Какво общо има това със сина ми?..
„Време е да кажа на Спас за моите апартаменти“, помисли си Анна на път за вкъщи.
