Историята на интимната прическа е започнала доста по-отдавна, отколкото си мислите. Въпросът колко точно окосмяване е нужно, за да се чувства една жена секси, вълнува човечеството още от древни времена.
В тази статия обаче ще говорим преди всичко за женските прически. Модата на гладката и изцяло обезкосмена бикини-зона се е зародила доста отдавна, в условията на горещ климат и поначало изобщо не е била повод за еротични фантазии за секс с непорочна девица. Мотивът за обезкосмяването на интимните части са били паразитите, размножаващи се много активно в условията на жега и буйно окосмяване. Древните месопотамци са ползвали за кола-маска смес от смола, растителни екстракти, магарешка мас, кръв от прилеп и козина 4 хилядолетия преди новата ера.
Ако тогава имаше реклама като такава, тя навярно щеше да звучи по следния начин: “Все още имате срамни въшки и кърлежи? Ние ще ви предложим оптималното решение!”. Арсенът като средство за разкрасяване Древните египтянки обезкосмявали не само главата и тялото си изцяло, но си оскубвали и веждите. С развитието на цивилизацията методите за епилация се усъвършенствали – в употреба влезли бронзовите ножове и пчелният восък.
На египетските надгробни плочи от времето на фараон Ехнатон са изобразени прелестни обезкосмени робини, “облечени” само с накити. В древен Рим представителките на най-старата професия старателно поддържали тялото си, и то не само по хигиенични причини. Те си оскубвали веждите с пинсета, обезкосмявали си подмишниците и краката и епилирали част от интимното си окосмяване с помощта на груби ръкавици или дискове с повърхност, подобна на шкурка. По този начин жените си вдигали цената на пазара на сексуалните услуги.
В борбата си за по-голяма красота някои прибягвали и до “варварски” методи и вредни за здравето вещества, като например негасена вар и средства, съдържащи арсен. Европейски моди от Изтока
През 12-13 век рицарите започнали да се завръщат по родните си места от кръстоносните походи и да “интегрират” в Европа източната култура за лична хигиена. Въпреки неодобрението на църквата се откривали все повече обществени бани, където нямало разграничение по жени и мъже. Жените се къпели, както майка ги е родила. Дамите от благороден произход старателно епилирали окосмяването си, за да подчертаят и демонстрират голотата си пред мъжете. “Простосмъртните” жени копирали поведението им и липсата на окосмяване в интимната зона се превърнала в нещо нормално. В баните се сервирали храна и напитки, свирела музика и атмосферата общо взето била наситена с еротични флуиди.
Това, което църквата не успяла да направи, постигнала 30-годишната война – сексуалните “оазиси” били закрити много бързо.
През 15-16 век настъпил разцветът на епилацията в Европа. Този интерес към обезкосмяването обаче за съжаление не дошъл в резултат на женското желание да се харесат на мъжете, а в резултат на лова на вещици. Инквизицията търсела “знаци, оставени от дявола” по телата на заподозрените “вещици”. За целта първо ги епилирали, а после ги подлагали на унизителен оглед. Смятало се, че белезите на дявола (родилни петна или бенки) се появявали на греховни места – гърдите и областта на гениталиите.
Характерно било и това, че при “разследване” на връзки с нечистите сили инвициторите обръсвали и всички други косми по тялото на заподозряната във вещерство, за да й “отнемат” магьосническите сили. С лек уклон към педофилията…
Чак при управлението на Краля-Слънце обезкосмяването на интимните зони напълно се превърнало от хигиенична мярка в естетическа процедура с явна сексуална насоченост. На мода излезли момичетата-“инфанти”, които били толкова млади, че нямали окосмяване дори и на венериния хълм. Тогава жените в зряла възраст започнали да си епилират зоната на гениталиите, за да създадат за любовниците си илюзията за неузрял и “непокътнат” плод. Каквото порасне – това е…
През първата половина на миналия век жените се чувствали добре с окосмяването, дарено им от природата. Естествените “евини храстчета” по венериния хълм се смятали за нормални. Изключение правила може би само Мерилин Монро – според слуховете тя изрусявала не само косата си, но и други косми по тялото си… През 1968 г. в Австралия било проведено допитване сред нудистките. Установило се, че само 10 % от тях се обязкосмяват цялостно в интимната зона. “Децата на цветята” от хипи-движението също пропагандирал естественото окосмяване. И нищо чудно, че през 70-те години немецът Петер Лоренц имал трудности с намирането на модели за провокационните си еротични снимки.
Било почти невъзможно да намери момиче, което да си бръсне бикини-зоната и при това да се съгласи да позира! Модерни били дългите косми, епилация си позволявали само проститутките… И така мисленето, че “момичетата, които си бръснат венериния хълм демонстрират по този начин своята честност и чувството си за собствено достойнство” достигнало до широката публика чак през 1999 г., когато Петер Лоренц издал книгата си Shaven Angels. С много малко текст и безброй голи снимки.
През 90-те години тенденцията към смаляване на размера на женското долно бельо станала явна, бикините продължили да се “свиват”, превръщайки се в минимални по площ триъгълничета и връзчици. Стърчащите от подобно оскъдно бельо косми изглеждали крайно неподобаващо, неестетично и непривлекателно.
След 1994 г. епилацията започнала да набира по-голяма популярност под вид на brazilla wax – пълно обезкосмяване с восък. След като героинята на Сара Джесика Паркър в “Сексът и градът” си направи в един от епизодите бразилска епилация (кола-маска), целият свят разбра, че обезкосмяването е модерно, секси и пикантно (в сериала темата на интимните прически се експлоатира още няколко пъти, например при огнено-червеното боядисване на венериния хълм на Саманта). Същата тема се разисква и в “Отчаяни съпруги”. Процедурата намира своите световноизвестни привърженички, които не се срамуват да говорят за това пред журналистите – Ева Лонгория, Деми Мур, Гуинет Полтроу, Пинк, Дженифър Анистън и Скарлет Йохансон признават, че “са го правили”, след което бразилската епилация започва да се нарича и “холивудска”.
През 2001 г. мъжкото списание Playboy за пръв път представя “момиче на месеца” (октомври, Делън Къртис) с изцяло обезкосмена бикини-зона. Оттогава насам особено популярни стават четири основни типа интимна прическа: * Бразилска (холивудска) епилация – пълна епилация на гениталиите и зоната около тях. * “Гребен” – тънка вертикална ивица окосмяване на венериния хълм.
* “Бразилски триъгълник” – триъгълникът на венериния хълм остава незасегнат от епилацията.
* “Фигурни” прически – сърчица, рисунки, символи и инициали, оформени от интимното окосмяване. Новото модно течение позволява на жените да разкрият по-пълно сексуалността си – над 50 % от онези, които прибегнали до обезкосмяване, са забелязали повишена чувствителност при полов акт, по-интензивно станало и удоволствието от оралния секс. А самооценката на жената (за това Петер Лоренц се оказал напълно прав!) задължително се повишава при поддържане на интимната зона в естетичен вид. Барелеф от 12 век (Кастело Сфореско в Италия) свидетелства, че дори и през Средновековието жените са били запознати с обезкосмяването на интимната зона. След отшумяването на модата на естественото окосмяване Петер Лоренц има шанса да осъществи еротичния си замисъл.
Делън Къртис става първото момиче на Playboy с напълно епилирана бикини-зона. Мъжкото списание слага знак за равенство между обезкосмяването и сексапила. Сексуалната тематика, свързана неразривно с бикини-зоната, вдъхновява много модни дизайнери. Жан Пол Готие например ползва за имитация на естествено окосмяване черни мъниста. Супремоделите нямат какво да крият – Наталия Водянова се съблече за списание LOVE и целият свят разбра, че пълното обезкосмяване не е нейната стихия. Тази доста двусмислена реклама на Том Форд сложи край на всякакви съмнения – липсата на окосмяване в интимната зона беше призната за модна сексуална провокация. …
Пикантната, оформена като картинка прическа може да направи чудеса – както за сексапила на жената, така и за… самооценката й. Не е нужно да посетите специализиран салон, за да оформите бикини-зоната си. Само машинка ви трябва.
