Неведнъж медиите са обръщали внимание на факта, че много от именитите творци у нас са принудени да мизерстват на стари години, когато е време държавата да се погрижи за тях и да им отдаде заслуженото за успехите през годините. Поредният случай на известна актриса, която сега е принудена да се издържа от хорската милостиня, е звездата от филма “ Момчето си отива ”, Христина Русева , която от две години насам се е превърнала
в клошарка.
Тя рови в кофите на централната улица в Сливен, научи “България Днес” от приятелка на Христина – Емилия Узунова.
Жената се обърна към вестника притеснена, че идващата зима и липсата на средства за храна могат да съсипят актрисата, която доскоро живеела на бул.
Според нея, освен че “залита” по чашката, Русева развила и психични отклонения във времето. Тя не била агресивна, но си говорела сама и често викала по минувачите на улицата. “Не е опасна, когато като млада имаше пари да си купува лекарства и ги пиеше, всичко беше наред, но сега вече е възрастен човек, няма семейство и никой не се грижи за нея”, разказва с мъка Русева.
Историята на талантливата актриса е като за драматичен филм. Участва в “Момчето си отива” през 1971 г., а след това по лични причини се връща в родния Сливен. Играе малко в театъра там, а после отива във Варна. Във Варненския театър психиката й не издържа на конкуренцията и актрисата отново се връща в родния си град. Тогава идват политическите промени. “Явно никой не й е подал тогава ръка. Разбрах, че се молила да й дадат всякаква работа, за може да се изхранва, но след 1989 г. беше трудно време за всички нас в Сливен”, обяснява тъжната съдба на приятелката си Узунова. Според нея Хриси можела до мине за борбена жена и изобщо никой не очаквал, че ще я сполети съдбата, която й се случила. “Минаваше за серт жена, не се отказваше лесно. Дори се яви на кастинги за няколко филма, между които “На всеки километър” за 13-а серия, а после игра учителката Минкова и в “Не си отивай”, спомня си още Емилия. Липсата на средства и работа обаче съкрушили силния характер на Русева и я тласнали към алкохола. “Алкохолът не прощава, горкото Христинче, а толкова беше красива и усмихната. Много ми е мъчно за нея. Понякога й говоря, но тя едва ли ме разбира. Имаше периоди, в които я виждахме как си тръгва да спи с цигани за шише ракия, дрогираше се с разни неща, но нищо не можехме да направим. Тя изведнъж се превърна в жена, която не познавах”, споделя още Узунова.
Не само тя, но и други хора се опитвали да помогнат на Христина през годините. Постоянно й давали пари, когато я виждали на главната улица, на два пъти я записвали в приют, но тя все намирала начин да избяга. “Тежка е съдбата й, но ми се иска по някакъв начин животът й да послужи за поука на всички, които си мислят, че със слава лесно се живее. Не, не за всеки е успехът, а много често дори така те поставя животът, че няма и с кого да го споделиш”, завършва Емилия, една от последните добри приятелки на актрисата Христина Русева.
