Жена, която даде детето си за осиновяване, казва, че това е било най-доброто решение, което е вземала, но в очите на майка си тя е била „чудовище“.
Тя обясни, че е забременяла, когато е сменила противозачатъчните - и първоначално е искала да направи аборт, но семейството и приятелите са я убедили в обратното, съобщава Mirror.
Говорейки в Reddit, анонимната жена написа:
„Когато забременях, всичко, което исках, беше да направя аборт, никога не съм искала да бъда майка. Беше между смяната на противозачатъчните, така че използвахме презерватив, но част от мен сега се чуди дали не го е саботирал нарочно.
Тя била убедена, че всичко ще бъде наред, защото бащата на бебето ще бъде с нея, но месец преди раждането на сина й той изчезнал.
„Продължавах да си повтарям, че всичко ще бъде наред, той беше тук, за да ми помогне, не трябваше това да съсипе живота ми. Успях да се върна в колежа и да завърша. Прочетох всички публикации във форумите за майки и публикации в Reddit от майки, които бяха в моето положение, говорейки колко се радват, че не са направили аборт и колко щастливи са. Те обичаха детето си повече от всичко.
„Най-голямото съжаление в живота ми. Напусна ме месец преди раждането. Той си тръгна. Нямаше как да се свържа с него. Бях оставена на произвола на съдбата. Беше твърде късно за аборт. Пропуснах възможността да бъда свободна. Той открадна това от мен“, добави тя.
Когато започва да мисли за осиновяване, приятелите и семейството започват да се отнасят с нея като с „чудовище“, а тя казва, че майка й е била особено жестока.
„Направих втората най-голяма грешка. Поддадох се втори път и го задържах. Никога не съм изпитвала този поток от любов и емоция, за който хората говорят. Бях твърде неохотна да го кърмя. Всички ми казваха да му дам шест месеца, понякога отнема време, но че ще го харесам повече от всичко. Това никога не се е случвало. Бях по-нещастна от всякога. Всички казваха, че това е следродилна депресия, така че се стараех да имам достатъчно пари за лекари, терапия, лекарства, всичко. Нищо не помогна. Тогава ми казаха да си дам една година, че да си нещастен е нормално. Но не мога да си представя омразата към детето ми като нещо нормално. Прекарах детството си, преструвайки се как се чувствам и преминавайки през живота, и все още правя същото сега. „Майка ми беше невероятно жестока, когато растях, така че си казах, колкото и апатия да изпитвах, никога не мога да позволя това да стигне до него. „По-голямата част от времето откачах и потъвах по-дълбоко в менталната спирала“, обясни тя.
Малко след първия рожден ден на сина си тя вече е решена да го даде за осиновяване, като казва, че не може повече. Процесът отнема шест месеца и на около 18 месеца момчето е настанено в друго семейство.
„За първи път се почувствах свободна след толкова дълго време. Плаках и бях много щастлива, за моето семейство и приятели това беше огромна тъга. Не можех да понеса тяхното насилие. Уморих се да се преструвам и не мога да си позволя да ме възприемат като „тъжна млада майка“, която е трябвало да се откаже от бебето си, защото хората просто не могат да приемат идеята, че някои жени наистина не искат да бъдат родители, без значение какво е хорското мнение. Искам да отида на ново място с нови хора и да се отърва от тази болка и никога повече да не мисля за това. Бях толкова наивна. Никога не трябваше да оставям някой да ме убеди, че нещата ще се променят. Не трябваше да се съмнявам в себе си", завършва тя в поста.
А вие какво мислите - обвинявате ли младата майка за решението й или сте склонни да я разберете?
