Как да развиваме туризъм и да влагаме пари, след като държавата не дава едни 2 млн. лв.
Преди 60 г. Девин е захранен с тази вода с идеята да се правят лечебни процедури при заболявания на храносмилателната система, на опорно-двигателния апарат, както и неврологични, гинекологични, кожни болести.
Заради водата в градчето тогава има бум на туристи. Носят се и легенди за хора, за които според лекарите нищо повече не можело да се направи, но които след 2-седмични процедури в девинските бани оздравявали. Заради ценната вода и природа в района през последните години само в хотели в Девин са инвестирани над 80 млн. лв.
Тръбите с лековитата вода обаче са амортизирани и оголени, затова тя изтича по трасето и не стига до хотелите. До местността Забрал отиват едва 5-6 л/сек. От нея до града тръбите са продупчени и тя изтича в коритото на р. Въча. Останалият дебит се губи по поречието на р. Широколъшка.
Хотелите плащат такси за минерална вода, но реално не я получават. “Внасям годишна такса от 6700 лв. в екоминистерството, без да получавам заявеното количество вода”, каза Георги Бойчев, един от собствениците на хотел в града.
Освен това водата, която стига до Девин, е 5-6 пъти по-студена от извора. В Беден е 76 градуса, но до града се изстудява до 10-ина градуса. Затова хотелиерите са принудени да я подгряват.
Един от неголемите хотели, който има басейн, харчи по 2000 лв. на месец за ток за подгряване. Друг собственик изчислява, че в пиков период е давал по 10 000 лв. на месец, за да стопли изстиналата по тръбите вода.
До 2012 г. Беденските минерални бани са под юрисдикцията на МОСВ. Министерството е давало концесии, но след това те били прехвърлени на общината. В момента на прехвърлянето има раздадени концесии от 6,5 до 7 л/сек на различни потребители. Точно те плащат такси, без да я получават.
“Действащи концесии имат 6 хотела. Те си плащат по силата на концесиите, но на практика получават прекалено малко вода, а понякога и никаква. Дебитът край Беден е огромен за балнеолечение - над 12 л/сек. Той може да захрани десетки хотели и общината да има реална печалба. Сега до града стигат, и то нерегулярно, едва 1-1,5 л/сек”, казва кметът Цветалин Пенков.
Заради проблема със снабдяването от извора в Беден един от хотелите се принудил да използва друг извор. Взел е концесия в местността Струилица. “Голяма част от хотелите въобще не работят през зимата. Водата идва с температура 5-6 градуса и е прекалено скъпо е да се затопля през зимата.
През годините имаше много нелегални байпаси и сега това се отразява на трасето”, казва Владимир Солаков, шеф на сдружението на местните хотелиери. На една от големите дупки в тръбата роми ходят да се къпят, преди водата тя да се излее във Въча.
Според местните Девин може да е като немския курорт Баден-Баден, който през зимата е ски дестинация, а целогодишно се използват лечебните му извори. Това, което е по-добро за Девин, е, че около него има поне още 6-7 минерални извора - и за лечение, и за бутилиране.
“Имаше идея парите за смяната на тръбите да дойдат от ПУДООС. Внесохме проект за 1,2 млн. лв. Проведе се една извънредна сесия на предприятието, но проектът за смяна на тръбите е отпаднал. Мотивите не касаят нито стойността, нито необходимоста на проекта, напротив, подкрепиха го, но това можело да стане и без държавата, а с усилията на общината и местния бизнес. При тази криза това е невъзможно”, казва кметът Пенков.
В отклонения проект не бил включен целият участък от тръби за подмяна, а част от него. Затова управата го преработва, като този път включва всичко - със смяна на тръбите от резервоара до извора, отклонения към водопроводите на хотелите и пълно преобразяване на общинската минерална баня до извора.
“Така цифрата на инвестицията набъбва на 2,5 млн. с ДДС. До месец и половина ще го внесем пред ПУДООС пак. Ще кандидатстваме и пред всички възможни европейски и национални програми”, заяви Пенков.
Управата възобнови работата на общинската баня с минерална вода до извора, която бе затворена преди 8 г. заради занемарен вид. Водата там е гореща 76 градуса. Общината е направила басейн и две вани за индивидуално къпане.
“Тъй като е гореща, басейнът се пълни вечер, за да изстине до сутринта и да става за къпане”, обясни кметът на с. Брезе Румен Чавдаров, който отговаря за баните. Назначен е и общински служител. Капацитетът е 15 души наведнъж. Входът е 3 лв. за работещи и 2 лв. за пенсионери.
Според сметките в общината заетите в туризма са между 300 и 400 души през лятото. В момента Девин има над 1500 легла за туристите. Безработицата обаче официално е 29-30% официално, неофициално над 40. Към момента са изтекли всички програми за заетост, където работели макар и на минимална работна заплата около 650 души.
Сривът в липсата на препитание в Девинско настъпил след приключване на строежа на яз. “Цанков камък”. На големия строеж работели пряко 1000 души и безработицата в общината била 5-6%. След оттеглянето на строителите на язовира опашката , която почти стига града, бе оставена.
Мечтите на местните бяха на опашката на новия язовир да има водно огледало с лодки и пристанище. За това има готов ландшафтен и идеен проект. Идеята е да има и контрастена, която да осигурява постоянно ниво на водата в опашката на язовира, където да се направи туристическо ядро с ваканционни селища и атракции. Засега нито една от тях не може да се реализира, тъй като общината няма средства.
