Прочутите Девненски извори са най-големите карстови извори у нас, разказва кореспондентът на БГНЕС за региона. Вълшебните извори на Девня се намират в самото първоизточник на реката край града.
Постоянната им температура е от 17-18 градуса и не замръзва през зимата. Всяка секунда от гърлата на изворите блика до 3500 литра вода, която образува по-големи и по-малки поточета, които съединени образуват река Девня. Голямото водно богатство на Девненските извори е било използвано още от древни времена, в миналото близо до езерата е съществувало значително тракийско селище. Край изворите са разкрити основите на стара крепост.
Тук е намерено и Девненското монетно съкровище - 263 вида сребърни и златни монети в голямо количество,което се съхранява в София и във Варна. Най-голям и многоводен е "Бездънният извор", чиято вода - макар и силно варовита, е приятна за пиене. Най-красив, а към момента - и достъпен за любознателни погледи, е "Вълшебният извор". Далечното римско присъствие край Девненските извори само доказва тяхната полза и признание от най-древни времена.
Местни жители разказват чудната легенда за овчарската гега . В нея се говори за беден момък от Силистренско, ратай при богат турски бей. Дълги години от ранна сутрин до късна вечер той пасял огромно стадо овце. Въпреки жестокия грабеж на бея, момъкът събрал за 11 години слугуване единадесет турски жълтици. Както е обичаят у овчарите, той отсякъл от близката гора дрянов кривак, превърнал го на гега и грижливо го украсил с ножа си. Гегата му станала и спестовна каса. На долния й край пестеливият овчар издълбал кухина, в която наредил спестените жълтици, и я затворил с дървено капаче.
Един ден, когато пасял овцете край водите на р. Дунав, той сложил гегата под главата си и полегнал край стръмния бряг на реката. Кучешки лай нарушил покоя му. Овчарят скочил, но гегата се търкулила по стръмния бряг и цамбурнала в мътните води на Дунав. Отчаян, понеже не можел да плува, той проследил с поглед гегата – спестовна каса, докато най-после тя изчезнала. На другия ден, съсипан от мъка по загубеното богатство, овчарят се запътил на юг да търси отново своето щастие.
След няколко дни достигнал до Девненските извори. Хората му се видели по-добри, а земята по-хубава. Постъпил като ратай у заможен селянин. Един ден господарят му го изпратил с каруца жито на голямата воденица до Бездънния извор. Когато влязъл във воденицата, погледът му бил прикован от дряновата тояга, сложена върху гредите. От радост сърцето му трепнало, защото в тоягата той познал своята загубена гега. Пред погледа на учудения мелничар момъкът отворил почернялото от водата капаче на гегата и изсипал на земята жълтиците.
Преди всичко, обаче вълшебните девненски извори, даряват природолюбителите с вълшебни и неповторими гледки, вълшебни усещания, които се помнят завинаги, и добавят у всеки, така потребното, малко късче обич към земята, наречена България.
