Дежурната фелдшерка Илияна Петрова, която помогна за раждане на близнаци сподели-Едното в линейката, другото в асансьора

Необичайното в случая от сряда вечерта било, че 22-годишната родилка, която вече има 3-годишно дете, не знаела, че всъщност чака близнаци. Илияна пък, която от 12 години е на работа във филиала на Бърза помощ в Стражица, дошла по-рано за нощна смяна.

“Получихме сигнал от диспечера в 18,22 ч. Отидохме веднага, а бременната чакаше отвън”, разказва фелдшерката.

Първоначалната  
информация била 
за контракции 
на 15 минути 
и нищо не предвещавало, че раждането ще започне толкова бързо. Настанила жената на седалката зад шофьора, защото там най-малко друса при движението с висока скорост.
“По време на пътуването тя каза, че има напъни. Настаних я на носилката и раждането протече много бързо. Жената, казва се Калина, бе много притеснена, защото терминът ѝ за раждане бе на 8 декември. Каза ми: “Рано ми е!”
След като бебето се роди, видях, че е сравнително малко - около 2 кг, но като ми каза кога е терминът, приех за нормално бебето да е мъничко. 
Всичко бе нормално, изплака, клампирах пъпна връв, срязах, обслужих бебето. Имаме си чанта, в която има всичко необходимо в такива случаи”, разказва Илияна.
Фелдшерката гушнала детето и седнала до родилката. Звъннала на колегата си в диспечерната, за да му каже, че бебето е родено. Това било точно времето, когато се правят смените в болниците и в спешна помощ. Искала да предупреди колегите си в Горна Оряховица да я изчакат. 
В този момент жената на носилката казала: “Докторке, аз имам още напъни!” Докато фелдшерката говори с колегата си, жената започнала да ражда второто дете.
“Попитах я: “Ти не знаеш ли, че си бременна с две?”, а тя отговори: “Не, не знам.”
Ставам с детето на ръка хвърлям телефона на седалката, а колегата ми остава на линия. През целия път той е слушал всичко, каквото се е случвало. Много съм му благодарна, защото някак си е бил с мен в този момент, не съм била сама”, казва Илияна.
А ситуацията наистина била критична. Второто бебе се родило синьо, с цианоза, не изплакало. Имало нужда от реанимационни действия.
Фелдшерката
извикала на 
шофьора Румен 
Генов да спре и 
да поеме 
първото пеленаче 
Нямало къде да го остави, докато помага на второто новородено.
Всичко се разиграло някъде по пътя преди Горна Оряховица, Илияна дори не е видяла къде точно по 35-километровото трасе се намират.
Линейката спряла и за щастие, зад нея пътували с кола близките на родилката. Илияна веднага извикала бабата.
“Дръж детето, има второ”, изкомандвала и се заела с реанимационните действия.
След няколко минути обдишвания, изтърсване надолу с главата, сърдечен масаж бебето проплакало.
“Няма да забравя изражението на жената срещу мен. Тя бе изумена - първо се зарадва, че има и второ, обаче вижда, че то не плаче. Аз свърших моята работа и удовлетворението беше огромно, когато чух бебешкия писък”, спомня си фелдшерката.
22-годишната майка на близначки е настанена в акушеро-гинекологичното отделение на МБАЛ в Горна Оряховица. Приета е в 20,34 ч от Бърза помощ, като екипът в отделението веднага е извадил плацентата, включени са ѝ системи и в момента тя е в стабилно състояние, информираха от здравното заведение.
Двете момиченца пък са изпратени в неонатологичното отделение във Велико Търново. Бебетата Мелиса и Габриела тежат 1,940 и 2,100 кг. В момента са в кувьози, с инфекция и за тях се грижи целият екип на отделението, казаха от търновската болница. 
Фелдшерката разказва, че родилката от линейката първо благодарила, после започнала да се извинява, че ѝ създала много неприятности. След като Илияна предала бебетата и излязла от родилното в Горна Оряховица, пред вратата я посрещнали куп близки на пациентката.
“Единият започна 
да ми целува 
ръцете, друг ме 
прегърна, трети 
ми падна в 
краката 
Видях благодарността на хората, защото възрастната жена явно им е разказала какво се е случило в линейката и бяха наясно, че второто дете е живо благодарение на моите действия”, разказва тя.
А това за нея било само началото на една нощна смяна, в която имало още една бременна с главоболие, една нервна криза, работа като работа.
“Едва тази сутрин (в четвъртък - б.а.) осъзнах, че нещата можеха да се развият и кофти”, признава Илияна.
Пет пъти от началото на тази година ѝ се случва да акушира в екстремни ситуации. В единия от случаите успели да стигнат до болницата в Горна Оряховица, но раждането започнало в болничния асансьор към родилното. Майка и фелдшерка се справили там - на пода. При друго дежурство тръгнали на подаден сигнал, но бебето дошло на бял свят, преди да успеят да качат жената в линейката.
“На нея обаче това ѝ беше 9-о дете и мина без проблем вкъщи. На всички колеги се е случвало, това е част от дейността ни, ражданията са с код “червено” в спешната медицина. Просто на мен по-често.
Тази година 
от баницата 
ми се падна 
бебе и ето”, 
усмихва се фелдшерката акушерка. Тя казва, че си харесва работата и удовлетворението да изродиш бебе е голямо.
Вече не помни на колко точно деца е помогнала да дойдат на бял свят през цялата си практика. “Имам две семейства, на които и двете им деца съм израждала, а на едното съм кръстница”, казва Илияна.
1 линейка и 12 души медицински персонал се грижат за хората от Стражица и 22 населени места. Пред територията на общината обаче минават главният път София-Варна и трасето за Разград. Често в спешния център търсят помощ хора от всички краища на страната, а при тежки катастрофи спешните медици от Стражица винаги са първи на мястото.
“Имам 16 години в армията, аз мога да се справя с тези неща”, казва фелдшерката, която преди била началник на медицинска служба във военно поделение в града. Калена е в стрелби, наряди, занятия. Не се плаши и от агресията на пациенти срещу медици.
“Тази агресия е породена от хората. Когато отида на адрес и ме посрещат настъпателно, ако отвърна по същия начин, той няма как да спре. Ако въпреки всичко опиташ да успокоиш обстановката, веднага се обръща страната на медала”, обяснява подхода си Илияна Петрова.