Няма да празнувам, не защото не съм влюбена. Влюбена съм и още как. Шеметно, безумно, безпаметно, помитащо...такъв страхотийски гръм ме удари, че след 4 години продължавам да си забравям името.
Защо няма да празнувам ли? Защото ми писна да гледам как всяка година принизяваме това толкова велико чувство до плюшени сърца и мечета, до шоколадови бонбони и поувехнали рози, до евтини парфюмчета и тук там някоя бутилка калпав алкохол. Да не говорим пък, че не е наш празник.
Супер приятно е да получиш някоя щура картичка, да те изненадат с нестандартна вечер. Много е приятно и да се позаровиш в купищата рокли, за да намериш онази "уау", която ще го шашне. Да идеш на фризьор, за да изглеждаш по-различно тази вечер. Затова приемам поводите. Няма спор. Но...ето го "но-то", никак не ми е нужен един комерсиален ден, в който да ми доказват или аз да доказвам любов.
Защото любовта не е за един ден, мили хора.
Дошла ли е за двама души – то всеки ден за тях е празник. И всеки ден може да се превърне в специален, в който той ще ми донесе букет, бонбони или плюшено мече. Ако ме обича истински, няма нужда да има отбелязан ден в календара, в който да ми го показва. Ако пък господинът се сеща да ми прави изненади(не само подаръци, а жестове, които карат точно тази жена да се смее с глас) от 14 февруари на 14 февруари – сори, пич, не си моят човек.
Колко са празни всички тези сърца! Пластмасови, силиконови, от плат – ненужни и празни. За какво са ни, ако в 364 дни от годината сме на нож и страдаме, а само в един празнуваме любовта си?
Аз обаче обичах и вчера, ще обичам и утре, затова празнувам всеки ден. Без 14 февруари. На този ден ще отбележа измислянето на боулинга или билярда. На виното! Но то пък върви ръка за ръка с Деня на влюбените и бутилките с вино са украсени с панделки във формата на сърце.
Защо забравяме да празнуваме любовта си в останалите дни? Толкова ли сме се "сбъркали" в инфо ерата, че забравихме какво невероятно изживяване е докосването на любимия човек и го заменихме с фейсбук чатене, селфита вместо целувки и китайски джинджифлюшки, които да кажат на половинката, че уж самите ние го обичаме.
Ето ви и другата страна на монетата. Толкова сме свикнали да свързваме този ден с всевъзможните подаръци, които задължително трябва да подариш на половинката, че когато той не ви поднесе "валентинка" – настава драма. Толкова много пораснали жени и още повече млади момичета, да не споменаваме тийнейджърките, изпадат в истинска депресия, когато по някаква причина, често разумно, а не липса на любов, не получат подарък. Удар за самочувствието, сълзи и сополи. Проблемът е наистина сериозен. А причината да не получат подарък изобщо не е, защото не са обичани. Тя може да е всякаква – от липса на пари при момчетата до стрес, напрежение и какво ли още не при мъжете.
А всичко е толкова простичко – любовта е във вас, около вас, навсякъде, във всичко, нямате нужда от бонбони, мечета, сърчица, за да обичате и да бъдете обичани. Всеки ден е Ден на Влюбените. Всеки ден е Ден на Любовта. Ако точно на 14-ти няма как да празнувате, свиркайте си, ще го направите, когато можете.
