Деси Тенекеджиева -актриса, сценарист и продуцент, е от жените, които рядко показват слабост пред хората. Публичният ѝ образ е свързан с представата за сила и устойчивост, но самата тя признава, че зад тази фасада се крие "малко 4-годишно момиченце с големи мечти", което пее песни на Лили Иванова пред огледалото.
В откровено интервю пред Мон Дьо, Тенекеджиева разказва за трудностите в живота си, загубата на любим човек, борбата с вътрешните демони и пътя към светлината, който ѝ помага да преодолее мрака.
Болезнената загуба на Стоян Камбарев
Една от най-големите битки в живота на Деси Тенекеджиева е свързана със загубата на режисьора Стоян Камбарев, когото тя нарича любовта на живота си.
„Най-трудното беше да осъзнаеш, че си сам юнак на коня“, споделя актрисата, която е трябвало да остане силна не само заради себе си, но и заради детето си. Смъртта на Камбарев е „най-голямото предателство“, което според нея Бог ѝ е изпратил.
Деси разказва за последните дни на Камбарев и нежеланието му да се предаде на болестта. "Той през деня ми каза: химикалката ми спря. А, и часовникът ми спря. И това беше краят," спомня си тя.
Борбата с вътрешните демони
Тенекеджиева не крие, че в живота си е имала моменти на дълбока депресия и дори мисли за край. Животът ѝ, особено напоследък, е изпълнен с интензивно темпо, което малко хора успяват да издържат.
„Хората обичат маската, обичат усмивката, обичат фалша. Те не обичат истината,“ споделя Деси. Тази истина тя запазва за себе си, предпочитайки да изглежда силна и непоколебима пред света.
Любовта – вечна борба и изпитание
Актрисата споделя, че любовта, независимо дали с покойния Камбарев или с настоящия ѝ партньор, е голямо изпитание. „Когато обичаш, това винаги е изпитание,“ казва тя, описвайки колко трудно е да балансираш между чувствата и реалността.
"Дяволски игри" – личен разказ за болката и надеждата
Новият филм на Деси Тенекеджиева, „Дяволски игри“, е изключително личен проект. В него тя е актриса, сценарист и продуцент, а историята разглежда сложните емоции, свързани със загубата на любим човек и лутането между двама мъже.
Героинята ѝ Мария е глуха жена, зависима от наркотици и с тежък характер. За да се потопи в ролята, Деси се изолира от близките си и се съсредоточава напълно върху образа.
„Филмът ми помогна да разбера повече за хората със зависимости. Всяка зависимост е бягство от нещо, от действителността,“ споделя тя.
Въпреки всичките трудности и предизвикателства, Деси Тенекеджиева вярва в смисъла на живота и в доброто. "Пътят към светлината минава през мрака," казва тя, вярвайки, че надеждата винаги е до нас, дори в най-тежките моменти.
В края на интервюто тя се връща към „малкото момиченце“ в себе си – символ на мечтите и вярата, които никога не бива да губим. „Добри истории има навсякъде около нас,“ напомня Деси, която със своите думи и работа вдъхновява не само феновете си, но и самата себе си.
