Има много малко хора, които знаят цялата история на моето детство. Приятелите знаят части - че съм осиновена, че моите родители са починали, но подробностите не знаят. Аз съм продукт на кръвосмешение . Моят дядо сексуално е насилвал моята майка, негова дъщеря, с години, а след това тя забременява. Аз съм резултат на тази бременност. Той е мой дядо и мой баща, и неговите седем деца са мои лели и вуйчовци и същевременно мои братя и сестри. С години майка ми търпялз този тормоз и мълчала за това заради лудия договор с баща си: тя ще мълчи, а той няма да докосва другите дъщери.
Майка ми си заминала от дома, когато е била на 18 години. Тогава осъзнала, че той ниакога няма да спази обещанието си. Аз тогава вече съм била родена. Майка ми е решила да докладва на полицията. За да избегне любопитни въпроси, моето семейство се изолирало от всички. Поради странна случайност, майка ми отишла да докладва за дядо ми в същото време, когато полицията открила двамата й братя, които са избягали от дома. Скоро свързали точките и разбрали за какво става дума. Изминали още шест месеца, преди да започнат да разследват майка ми за моя произход. Цялото семейство твърдяло, че е забременяла от някой работник за поддържане на някакъв хотел, но социалния работник не се отказвал.
В крайна сметка, тя признала, че аз съм дете на дядо ми. Кръвен тест е запечатил съдбата на дядо ми, а той е осъден на 20 години затвор заради сексуален тормоз и кръвосмешение. За съжаление, това, че баща ми е зад решетките, не означава, че аз съм сигурна. Тогава майка ми я стигнаха всички ужаси, които се й се случили, не можа да издържи и започна да се дрогира и ужасът продължи. По това време имаше приятел, а аз бях част от сексуалните им игри.
Моята ярост беше огромна и подслон потърсих в наркотиците и лекарствата за успокояване. Бях бременна от момче от гимназията, когато бях на 16 години. Моето дете накрая промени живота ми към по-добро . Престанах да пия и да пуша същия момент, когато разбрах, че съм бременна и съм се съсредоточил върху това, детето да има по-добър живот от този, който имах аз. Когато се роди, синът ми и аз бяхме предадени на социалната служба. Изпратиха ни в приемни семейства, а социалният работник, който ни беше назначен бе същата жена, която помогна на моята майка и нейните братя преди толкова години. Тя реши да ме осинови, когато бях на 17 години. След това имах илюзията за нормален живот. Завърших, ожених се за своята любов, бащата на детето ми. Имахме още един син, а съпругът ми се присъедини към пехотинците. През всичките тези години се борих с тревожност и депресия. Дори бях хоспитализирана известно време след опит за самоубийство.
В болницата започнах открито да говоря за проблемите си и да пиша дневник. Пишех през цялото време, в моята стая, в кафенето по време на хранене ... Все още чета тези записи, когато имам тежък ден, да си напомня колко лоши неща съм преминала в живота. Днес съм разведена. Имам подкрепата на няколко наистина близки приятели. Може би се чудите какво е моето здраве, с оглед на това, че дядо ми ми е баща. Имам голям риск за всички болести , които съществуват в семейството на баща ми, защото имам твърде много от неговата ДНК. Борих се с рак на маточната шийка два пъти и защото моите стави не са се развили правилно, вече имам артрит. Един лекар ми каза: "Ти си 23-годишно момиче в тялото на 53-годишна жена". Моите синове са моята мотивация да продължа напред. Те ме научиха как да се радвам. Сега те са на шест и четири години. Те ме мотивират да стана от леглото, за да отида на работа, да продължа, да се усмихвам. Цикълът на насилие спря. Децата са моят стимул. Прекарах доста време от живота си разгневена, бясна и уморена. Но сега това е зад мен. Основах група за подкрепа на хора като мен. Миналото е минало. Пред мен е настоящето и бъдещето - моята кариера, моята надежда за любов, моите прекрасни синове.
