Пресата и социалните мрежи изобилстват от публикации, в които се твърди, че диабетът вече е напълно лечим, много хора на инсулин са спрели терапията, в Куба са успели да разработят ваксина срещу диабет. Те обикновено започват с „бялата мафия тръпне, защото остава без работа” или „инсулиновата мафия” и т.н.
- Д-р Александрова, как ще отговорите на въпроса: „Има ли излекуван от диабет?”
- В никакъв случай с една дума. Първо трябва да започнем от това, че диабет тип 1 и тип 2 са две много различни по своята генеза и същност заболявания и за тях не може да се говори едновременно. Тъй като тип 2 е много по-разпространен /тип 1 са само около 10% от
случаите/, ще започна с него. В началото при тип 2 диабет не само че няма дефицит на инсулин, дори е в повече. Ключът е във факта, че над 90% от болните с тип 2 диабет са с наднормено тегло или затлъстяване. Ще бъде много опростено обяснение, но горе-долу се получава така, че първо теглото излиза извън нормата и въпреки че панкреасът се труди като преди, той не успява да покрие нуждите на организма. Знаейки това, сами би трябвало да се досещате какво би излекувало диабета.
- Вероятно, ако пациентът отново е с теглото, с което е влязъл навремето в казармата и тогава захарта му е била в средата на нормата. Но това е почти мисия невъзможна.
- Отговорът е правилен и мисията е възможна, но както обикновено, когато нещата със здравето станат наистина сериозни, трябва да викаме хирург. И аз като интернист признавам: има излекувани от диабет, но викахме хирург. На един конгрес показаха много интересен слайд- две дечица играят в пясъка и едното казва: ”Татко е ендокринолог и лекува диабета”. А второто: „Моят е хирург и го излекува”. Е, като ендокринолог аз знам, че таткото трябва да е бил бариатричен хирург, защото бариатричната хирургия предостави сериозни и дългогодишни проучвания, над 10-15
години, които доказаха, че 70-80% от диабетиците след хирургична интервенция изхвърлят лекарствата. Но аз предпочитам терминът трайна ремисия, защото тип 2 диабет има генетични основи. За да кажем, че сме го излекували, трябва да сме „изтрили” гена – да,
може би някога, но не сега.
- Бихте ли обяснили каква е ролята на бариатричната хирургия? У нас кой може да си позволи такава интервенция?
- Накратко и много опростено - в момента най-популярна е т.нар слийв /б.а. – от английски ръкав/ гастректомия, при която хирургически обемът на стомаха се намалява до около 15% от реалния и така се ограничава възможността за прехранване. Резултатите са зашеметяващи. Имам пациенти, които свалиха до 80 кг. И да, живеят си щастливо без антидиабетни лекарства. Когато отново тежат 70-80 кг, панкреасът започва да
се справя сам. Надявам се да живеят поне до 100 години без диабет за слава на науката. Относно финансовата достъпност, операцията струва колкото стара кола, а не колкото нова - говорим за около 5000 евро. Да, в България повечето хора карат стари коли, но както винаги всичко е въпрос на приоритети. Имам обаче и пациенти, които спряха инсулина без хирургия и затова изненадващо отговорност носят иновативните фармацевтични фирми.
- Бихте ли обяснили какво имате предвид?
- Благодарение на бурното развитие на диабетологията и бързата реакция на фармаиндустрията да използва науката в разработването на нови лекарства, сега е много по-удовлетворяващо да си ендокринолог, отколкото преди 20 г. Имаш много опции преди да започнеш терапия с инсулина, от който пациентите така се притесняват. А за онези пациенти, на които сме спрели инсулина, ще обясня, че той не им е бил назначен поради лекарска грешка, както пише жълтата преса. Просто науката се развива и когато им е бил предписан, не е имало друга опция.
В последните години са налице иновативни медикаменти, които посрещат чудесно нуждите на лекари и пациенти и отлагат инсулина. Няма да влизам в подробности и да споменавам имена, но вече имаме хапче, с което излишната глюкоза се изхвърля с урината и така се губят и калории. Пациентите свалят по 7-8 кг за 2 месеца. Опитайте това само с диета след менопауза - почти непосилно е. С въпросните лекарства захарта влиза в нормата без риск от хипогликемии.
Дори кръвното налягане и пикочната киселина намаляват само с едно хапче. И най-важното - в
дългосрочните проучвания намаляват инфарктите и съдовата смъртност. Това е абсолютен пробив. Има и друга група медикаменти, които са много подходящи при високостепенно затлъстяване- GLP-1 агонистите. Имам много пациенти, които идват в болницата на високи дози инсулин и с много килограми над нормата. Допълнителното повишаване на инсулина не сваля захарта, само напълняват още. Спирането на инсулин и включването на GLP-1 агонист е чудесно решение за тях. Още от първата апликация апетитът драстично намалява, също и захарта. Имам пациенти, които свалят по 15-20 кг за този период и често като се върнат за контролен преглед след 6 месеца, не мога да ги позная.
- И все пак говорим все за лекарства и конвенционална медицина. Скоро имаше интервю с руски спортен физиолог - д-р Борис Жерлигин, който е основал клуб „Сбогом диабет”. Сваля захарта само със специална програма от физически
упражнения. Вие какво мислите?
- Спомням си един мой пациент - млад мъж, около 30-те, който без да е чул за спортна физиология, успя с тичане по 7 км на ден на Гребна база да живее без инсулин 3 г. след поставяне на диагнозата. Изненадваща и рядко срещана е волята му. Диабетолозите обаче са напълно наясно за т. нар. „меден месец” при тип 1 диабет - период от няколко месеца до няколко години дори, в който след началното овладяване на острото състояние с инсулин, панкреасът успява да се съвземе и да произвежда по малко инсулин,който да контролира захарите. Така обаче изчерпваме напълно собствените резерви и впоследствие пациентът придобива т. нар brittle /б.а.-крехък/ диабет, който зависи изцяло от външния внос на инсулин. Той е много труден за лечение, много лабилен, с чести хипогликемии и реактивна висока захар.
Сигурна съм, че спортният физиолог познава този феномен, а всички колеги знаят, че преди Бантинг и Бест да открият терапията с инсулин диабетиците с тип 1 обикновено са губили живота си в рамките на година. За съжаление мракобесие и фанатизъм има и в 21-ви век и много по-често виждаме писания от сорта на „инсулиновата мафия” вместо „Слава на науката”.
