Тома Чолаков е роден на 5 февруари 1913 г. в смолянското с.
Двамата му братя и сестра отдавна се споминали. Съпругата му починала през 1999 г., на 85 г. Има двама синове и дъщеря, 7 внуци и 4-ма правнуци. Преди 3 г. починал най-големият му син.
Бай Тома твърди, че възрастта не му пречи да си готви, чисти, да си копае градината сам. Къщата му е отдалeчена от центъра. Ходи сам да си вземе пенсията и да се подстригва - тогава качва поне 1000 стълби, за да стигне до пощата.
Предлагаме ви изповедта му как и с какво се храни човек на неговата възраст. Препечатваме я от списание “Рецепти за здраве”.
- Дядо Тома, спазвал ли си някога диета и ограничавал ли си храната?
- Никога не съм бил на диета. Хранил съм се, колкото е необходимо. Тъпченето с храна, дори когато е вкусна, е вредно. Никога не съм пропускал да ям сутрин, обед и вечер. Майка ми казваше: Прогюмата (закуската) си изяш сам, пладнината (обяда) може да го
поделиш, а вечеряна да я дадеш някому. Сутрин съм ял основно мляко, сирене или кашкавал. На обед - месо с нещо, а вечер - варива.
- А алкохол, цигари употрябявал ли си?
- Никога не съм пил ракия през живота си така сам вкъщи или в кръчма - само при повод и само в компания, и то една малка чашка, повече не. Нито вино съм пил, нито бира. Цигари също не съм пушил никога. Опази ме Господ от тези неща и желание нямах. Когато работих в профсъюзите като парнаджия, на един банкет изпих една бира. Така се напих, че колегите ме носиха. Каква беше тая бира, толкоз ли си мога, до ден днешен не ми е ясно.
- Каква е тайната на дълголетието, какво трябва да се спазва, за да се живее дълго?
- Не съм знаел, че ще стана столетник, нито съм искал. Така се е получило. Основно през целия си живот съм ял мляко, млечни изделия - сирене, кашкавал, извара. В семейството ми, когато съм се родил, а и след това, винаги сме имали животни - крави, кози, овце.
През последните години ям все по-малко месо. По-рано винаги сме гледали животни, наши си. Рядко съм купувал от магазин месо. Винаги съм предпочитал домашното, и то консервирано.
Хладилници навремето не е имало. И така по навик до скоро. Другата ми храна е била пак домашна - картофи, фасул, зеленчуци. Плодовете - круши, ябълки, сливи, също са били от градината. Майстор съм на качамака. Като дойдат роднините, им правя. Всички искат да се снимат с мен.
Едно време, докато навърша 90 и нещо, гледах 3 кози и до 12 ярета. Раздавах по 2 на трите деца. А останалите ми стигаха за цяла година на мен и съпругата ми. Всички в Пещера, където сега не живее нито един човек, ме помнят с вестника в ръка и овцете и яретата край мене.
Харесваше си ми в Пещера, но не останаха хора, с които да размениш някоя приказка или да ти помогнат при нужда. Къщата, в която живеех, е на родителите ми. Тя е на 240 г.
- Сладко ядеш ли?
- Не, сладкишите са детски работи. Не мога да я разбера тая шарения по магазините, хем са скъпи, хем не знаеш аджеба какъв е тоя сладкиш, дето го купуваш, какво има вътре. Когато е имало бонбони вкъщи, са били само за гости, ракията - също.
Като идва кметът на рождения ми ден, го черпих поне с 30-годишна ракия, останала от някакъв повод. Тогава за последно близнах алкохол, големец е все пак. Донесе ми телевизор. Гледам го всеки ден.
Не съм прекалявал никога със солено или сладко. Много соленото не е добре за здравето и не съм прекалявал със солта. Когато бях млад, не беше като сега с пълни магазини - имаше само хляб, олио, сапун и сол.
Сееше се царевица, ръж, ечемик, леща. Семейството ми е било с повечко имоти. Времената бяха други, надницата беше 2 лв. Парите бяха скъпи. Безработицата беше много по-лоша от сега. Пет години съм бил надничар в с. Турян. Карал съм на каша и качамак. Всичко това ни стигаше да се изхранваме.
Вземам домашно мляко , от магазина не ми харесва. Газирано също не пия, предпочитам компот, който сам си затварям. Трябва да се яде млечна храна. Винаги през моя живот тя е била в изобилие. Не само защото ми е била без пари, а защото е здравословна и я харесвам. Не знам защо съм изживял толкова години, въобще не мисля за смъртта.
- Какво смяташ, че те е съхранило?
- Целият ми живот е бил много труд и тежка работа. Каквото се е постигнало, все е било с много труд. Най-трудно в живота ми беше преди 9 септември 1944 г., когато беше голяма немотия. Нашето семейство беше с най-големия имот в с. Пещера. Беше страшна безработица, парите бяха много скъпи и много неща нямаше, само тези, които имаха повече имот, бяха добре. Всички други ходеха по цяло лято на гурбет.
След това по време на войната въведоха купонната система, няма да я забравя и нея. Трудно ми е било и 1957 г., когато сам строих къщата си на ул. “Заводска” в Смолян. Все съм гледал в живота сам да се оправя, а не да разчитам на някого.
Синовете тогава бяха студенти, нямаше ги и голяма хамалогия изкарах. Всичко беше труд, няма далавери като сега. Пазил съм се, гледам да не ми е много топло и студено. Трудът и да не прекаляваш в нищо ме е съхранило.
Единственият столетник съм в рода си. Ходя с бастун, но съм все изправен и освен че пия хапчета за кръвно и имам слухов апарат, нямам други сериозни болежки.
Сам отидох и да гласувам на последните избори. /
