Димитровден е скоро!

От това зависело бъдещия берекет, а оттам и животът на племето, рода и семейството.
Виноток , паздерники и листопад са само част от имената, с които славяните наричали месец октомври. А именно този в месец според християнската религия се почита Свети Димитър .
Празникът съществува още от V век, а житието разказва: Димитър Мироточиви Солунски бил градоначалник на Солун по времето на император Диоклетиан (240 - 316 г.). Императорът не знаел, че той е покръстен и му заповядал да изтребе всички поклонници на християнството. Димитър обаче ги увещавал да останат непреклонни пред езичниците. Като научили това, пратеници на императора го хванали и го заставили да се откаже от вярата си, но той не се подчинил и го хвърлили в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.

Според народната традиция Димитровден се смята за начало на зимата в годишния календарен цикъл. Свети Димитър е защитник на зимата, студа и снега. Според традицията на 26 октомври приключват работа пастири и работници, наети в началото на летния сезон. На този ден се спазаряват и работниците за следващите шест месеца до Гергьовден.

Народното поверие пък гласи, че на Димитровден започват така наречените Миши празници. Жените не работят никаква работа - не предат, не плетат, не тъкат, да не разсърдят мишките, че да проядат всичко, ушито през годината. Мъжете пък не гребат жито от хамбара, не оронват нито зрънце от събраната царевица, само замазват с кал хамбара, праговете и ъглите, с вярата, че замазват очите на мишките.

Легендата разказва, че през ХІІ век по време на въстанието на Асеневци за освобождението от византийско владичество в Търново имало слух, че Свети Димитър напуснал Солун, огорчен от живот на тамошните големци и търговци и чудотворната икона с образа му сама се преселила в бъдещата българска столица. Затова в града била построена църква на името на светеца, в която се коронясвали и венчавали българските царе от Второто българско царство.