Когато бъдещият баща на детето ми, Димитър разбра за моята ситуация, той побесня. Молеше ме, убеждаваше ме, а след това премина към крясъци и обвинения.
Не сме виждали Димитър от около месец, но един ден пътищата ни се пресякоха в един магазин. Той беше там с родителите си. Не знам дали знаеха за детето, но тяхната студенина и пренебрежение бяха очевидни. Те дори не ме поздравиха, просто минаха, сякаш съм им непознат. Доскоро се отнасяха топло към мен, но всичко се промени. Отново не можах да сдържа сълзите си.
Беше ми трудно да разбера как човек може да се отнася по този начин към раждането на дете. В крайна сметка раждането на дете е истинско чудо. Много хора мечтаят за деца и преминават през много трудности, за да намерят щастието да бъдат родители. Но тук бащата на детето просто ни отказа. Опитах се да бъда силна в името на бъдещото ми бебе.
Един ден, връщайки се от редовен преглед в болницата, извиках такси заради внезапен дъжд. Шофьорът се казваше Андрей. По време на пътуването му споделих преживяванията си. Той ме изслуша внимателно и след това каза, че бащата на детето е длъжен да сподели отговорността. Когато пристигнахме, Андрей поиска телефонния ми номер. Без колебание го дадох.
На следващия ден той се обади и предложи среща. Така започна нашето общуване. Разхождахме се и говорихме много, а Андрей ми стана най-добрият приятел, който винаги ме подкрепяше и ми помагаше да преодолея трудностите.
Когато му дойде времето, синът ми се роди. Кръстих го Андрей в чест на човека, който стана истинска подкрепа за мен. Онзи ден Андрей беше първият, който държеше бебето в ръцете си и забелязах сълза да се търкаля по бузата му. В този момент той падна на коляно и ми предложи брак. Каза, че ме обича и ще приеме детето като свое. Не можах да сдържа сълзите си от радост и, разбира се, се съгласих.
Изминаха пет години. Дъщеря ни се роди и сега сме най-щастливото семейство на света.
