Тази история ми беше разказана от мой пациент, който дойде при мен, за да поднови рецептата си за антидепресанти. Това е 30-годишен мъж, който има жена и дете.
„Знаете ли, че хората, родени през 70-те, се считат за поколението „сандвич“, защото имат двойни задължения – към родителите и към децата. Признавам, но не разбирам защо това поколение се смята за най-депресираното, защото ние, например, родените през 80-те години, имаме не по-малко задължения, а по-скоро обратното, тъй като имаме и баби и дядовци.”
Погледнах го с недоумение, а той продължи разказа си.
„Тоест ние също го дължим на нашите родители и баби и дядовци. За да стане по-ясно, ще ви разкажа малко за моето семейство.
Родителите и баба ми живеят в селска къща. Баща ми, поради разрушени стави, не може да се движи самостоятелно, така че майка ми трябва да се грижи изцяло за него. Основният им доход е пенсия. Какво можете да си купите днес с три пенсии? Затова поех цялата отговорност за издръжката на родителите и баба си. Или да купим дърва за зимата, или да купим храна за един месец, или да купим необходимите лекарства за всички.
Жена ми е в абсолютно същото положение. Родителите й също имат нужда от постоянна подкрепа, не морална разбира се. Е, разбирате идеята. После трябват средства за прегледи, после за лечение. Те постоянно трябва да бъдат заведени някъде, да донесат нещо и други подобни.
Освен това дъщеря ни расте, сега е в първи клас. Както разбирате, за издръжката на дете са необходими много пари. Постоянно трябва да сменяте гардероба си, тъй като децата растат с невероятна скорост, а детските болести все още не са отменени.
Един ден, след активен работен ден, жена ми и аз седяхме сами в кухнята. И тогава си помислих, че аз и жена ми нямаме време за себе си: не сме почивали заедно от векове.
Жена ми е с разширени вени и има нужда от операция, която отложихме за неопределено време, тъй като трябва да издържаме родителите, да издържаме детето, те имат повече нужда, така да се каже. Приличат на малки пиленца, чакащи храна с отворени човки. Междувременно редът идва при нас, тогава вече няма достатъчно ресурси.
Със съпругата ми мечтаем да имаме още едно дете, момче. Но, уви, няма да се справим, тъй като сме длъжни да издържаме родителите си. И въпреки всичко съвестта не ни позволява да раждаме. Как ще се справят родителите без нас?
Смятах, че най-добрата възраст за мен е 60 години. До този момент дъщерята ще стане независима, родителите й, чието здраве е до 100 години, вече няма да са с нас. И баба вече не трябва да плаща за санаториума.
60 години са 30 пропилени и никакви задължения, освен един към друг. Основното е здравето ви да не ви изневерява. Може би тогава можем да живеем за себе си.