Съгласно източници, християнският празник в памет на седемтe братя Великомъченици Макавеи се чества на 1-ви август.
На 1 август имен ден празнуват Здравко, Здравка, Макавей
В жития на светиите, респ. в Библията се впредава трогателно повествование за страданията и невероятната твърдост на духа у старозаветни мъченици, умрели около 180 години преди Христа. След като се върнали от вавилонския плен, юдеите, изпитани чрез тежко бедствие, останали за известно време верни на Бога.
Тези трагични събития са се случили около 189 г преди Христа. Съобщава се, че учител на батята Макавеи бил известният за времето християнин Елеазар, който отказал на окупатора поробител цар Антиох да яде свинско месо от жевртвоприношението. И това станало причина старият учител да бъде осъден на смърт. Същата участ последвали и седемте братя ученици, които един след друг умирали, след приложените върху тях жестоки мъчения и страдания.. Такава била съдбата и на тяхната майка. Според преданията Бог наказал жестокия цар Антиох, изпращайки му страшна и мъчителна страдалческа болест, от която плътта му запоячнала да окапва
Съгласно българската съкровищницата; народен календар, фолклор, легенди и предания, празници и традиции, в миналото празникът на Макавеите е празнуван в продължение на 12 дни. Символично всеки ден съответствал на месеците от следващата година, началото на която съгласно църковния календар се поставя от месец септември. Според поверието стопаните на селото са правели опити да отгатнат какво ще бъде времето през цялата следваща година.
Например; ако през първия Макавей (месец септември) времето е дъждовно, този месец следващата година ще бъде дъждовен. Ако вторият Макавей е топъл, топъл ще бъде октомври и т.н....
Съгласно източниците, по традиция първият Макавей се тачи и почита главно от жените, за да няма болести и рани. В Ямболския край според поверието ”на Пантелей - Макавей до пладне не се работи, за да бъдат децата здрави, защото двата дни са хатални”, смятат се за „тежки”(виж празника на Св. Пантелеймон). В Македонския край по време на Макавеите или „Чуруците”. жените не перат дрехи и не къпят децата си, защото всичко„ чуртисвало” (изгнивало). В Етрополския край на първя Макавей всички зетьове се събират на гости у тъстовте си, които ги посрещат с богата трапеза и угощение. След обяда най- възрастният зет вема един толум и започва да тича из хармана да гони и удря с него бадженаците си. Този интересен и забавн обичай е придружен с голяма глъчка и много веселие. Съобщава се в изтояници, че този обред се прави за здрвето на добитъка; крави, овце, коне-кобили, за да бъдат те плодовити.
В района на Родопите пък първият Макавей се назовава „ус” или „Устина”. Той се отличава със забрана на всякакъв вид женска домашна работа. Забранява се на жените да не предат, да не такат, да не шият, за да не нападнат вълци и мечки стадата на овчарите. В Странджаския край този празник с нарича „Протоягус” и е възприето да се смята, че той е най-горещия месец (виж празниците „Горещници” 15,16 и 17 юли) .
Вярва се, че на този ден телата на умрелите изгниват в гроба, тъй като земята „завира от жега” . Освен това, за да не се мъчат душите на умрелите рано сутринта жените отиват на гробища и поливат гробовете на своите близки с много В района на Стара планина вярват, че след празника на Макавеите, дори заедно с него лятото върви към своя край. На този ден прелетните птици –лястовици и щъркели отлитат на юг. (Птиците тук отлитат малко по-рано, тъй като в планинските райони температурите са по-ниски и лятото свършва по-рано).Съгласно поверието, в Троянския край в деня на празнка на Макавеите се освещава нов босилек в църквата и хората се кичат с него за здраве.
